Джуд Деверо - Сърце от пламък

Но в този миг нищо нямаше значение. Блеър усещаше единствено ръцете, които я прегръщаха, близостта на мъжкото тяло до своето, горещината, която се излъчваше от него и се вливаше в нея.

— Толкова дълго чаках да се случи отново онова, което стана тогава — промълви тихо той, докато навиваше косите й около китката си, а с другата си ръка галеше тила й. — Качи се горе и се приготви. Тази вечер ще се проявя като джентълмен — за пръв и за последен път. Затова използвай този уникален случай. Не ме гледай така, а върви! Сигурен см, че за тази нощ сестра ти е приготвила колкото се може по-предизвикателна нощница, естествено в рамките на позволеното. Хайде, иди да я облечеш. Имаш на разположение десетина минути може би…

Макар и неохотно, Блеър отпусна ръце и тръгна нагоре по тясната вита стълба към спалнята. На втория етаж бяха разположени цели три спални: една за обитателите на дома, една за гости и една за бъдещите наследници. Дрехите й вече висяха в гардероба, обувките й бяха подредени до тези на Леандър. За миг й се стори, че никога не е виждала нещо толкова интимно, колкото тези наредени един до друг чифтове обувки.

На леглото я очакваше прекрасна роба от бял шифон с паунови пера по края и на ръкавите, а до нея лъскаво одеяние от бял сатен, което явно се носеше под робата. Блеър само поклати глава при вида на подобни екстравагантности, но още в следващия миг усети в сърцето си огромно нетърпение да ги изпробва. Понякога животът на сестра й й се струваше толкова безполезен, но с организирането на тази сватба Хюстън окончателно завоюва уважението й. Венчавката и приемът след нея изискваха талант на армейски генерал, а тя се беше погрижила за всички най-дребни детайли. Беше помислила дори за това, дрехите на сестра й да бъдат пренесени в бъдещия й дом още по време на сватбеното тържество.

Блеър едва успя да се пъхне наполовина в шумолящия шифон, когато стъпките на Леандър се чуха по стълбата. Той въобще не се засегна от това, че робата виси в безредие от голите й рамене, а с два скока прекоси спалнята и я стисна в обятията си. Въодушевлението му от полуготовия й нощен тоалет беше безкрайно. Блеър се отдръпна на крачка от него, спъна се и падна по гръб на леглото. Лий полетя след нея и пауновите пера на робата се посипаха като снежинки по тялото й.

Тогава и двамата се разсмяха и Лий, който не я изпускаше от ръцете си, се претърколи с нея по широкото легло, като я целуваше и гъделичкаше, докато тя пищеше от удоволствие. Тънката роба не издържа на подобно непочтително отношение и скоро Блеър се търкулна по леглото, облечена само в бялата сатенена нощница. Лий започна да хапе раменете й и да ръмжи като мечка, докато тя усети пробождане в сърцето от смях. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и предизвикаха протести, макар и изречени с половин уста.

Но преди играта да се превърне в нещо по-сериозно, телефонът в салона иззвъня.

— Какво е това? — сепна се Блеър.

— Нищо не чувам — измърмори Леандър и скри лице в косите й.

— Телефонът звъни. Лий, не можеш да го оставиш просто ей така. Може би някой спешно се нуждае от помощта ти.

— Всеки, който се опитва да попречи на брачната нощ, заслужава страшни мъки.

Блеър го избута от леглото.

— Сигурна съм, че не говориш сериозно. Не забравяй, че си станал лекар, за да помагаш на хората.

— Не и тази нощ… — Той се опита отново да я прегърне, но тя го отблъсна. А проклетият телефон продължаваше да звъни.

— Защо, за Бога, се ожених за колежка? — простена Лий, оправи дрехите си и хвърли такъв жален поглед към Блеър, че тя с кискане се сви на леглото. — Отивам да убия оня тип, дето посмя да се обади в такава нощ!

Едва вдигна слушалката до ухото си, когато телефонистката започна да се извинява:

— Не бих искала да ви смущавам в тази единствена по рода си нощ. Но на телефона е баща ви. Каза, че е много спешно.

— Да се надяваме — измърмори Лий и зачака да чуе гласа на Рийд.

— Много ми е неприятно да те безпокоя точно днес, Лий но случаят е спешен. Елиас Смит всеки миг може да умре от сърдечен пристъп. Трябва веднага да дойдеш.

Леандър шумно пое въздух. Елиас Смит беше паролата им, когато в мините нещо не беше наред. Рийд често му пращаше съобщение, когато работеше в болницата, затова двамата се бяха споразумели за някои ключови думи, които да го уведомят за сериозността на положението. Бедният мистър Смит беше нещастен болник, измъчван от всевъзможни инфекциозни болести и какви ли не хранителни отравяния, но сърдечният пристъп беше парола за най-страшното, което можеше да се случи: провал.