Джуд Деверо - Сърце от пламък

Тя целуна сестра си по бузата, а Блеър обви ръце около врата й.

— Хюстън, аз дори не предполагах, че го обичаш. Щом приемът свърши, ще ти помогна да си прибереш багажа и…

С тих смях Хюстън се освободи от прегръдката й.

— Не, скъпа моя, не, моя властна сестричке. Аз ще напусна къщата още сега. Моят мъж е по-важен от няколкостотин гости. Ти ще останеш тук и ще отговаряш на всичките им любопитни въпроси. Измисли къде сме ние с Кен.

— Но, Хюстън, аз нямам и понятие как да се справя с този голям прием!

Хюстън спря на вратата.

— Аз научих това по време на безполезното си образование — отговори с мека ирония тя. — Не е толкова трагично, колкото си мислиш. Кураж, Блеър! Може би ще има няколко случая на хранително отравяне но с тях ти непременно ще се справиш. Желая ти щастие! — извика тя и изтича навън.

Блеър остана сама в стаята, ужасена от мисълта, че й предстои да ръководи един толкова голям и сложен празник.

— Защо ли не си държах устата, когато Хюстън реши да посещава онова проклето училище? — промърмори тя, после приглади роклята си, пое дълбоко дъх, доколкото й позволяваше пристегнатият корсет, и решително излезе от стаята.

Приемът надмина и най-лошите й очаквания. Непрекъснато липсваха разни неща и в отсъствието на Хюстън никой не знаеше какво трябва да прави. Бяха дошли стотици роднини на Лий, които непременно искаха да им се обясни как се е стигнало до това необикновено разменяне на близначките. Оупъл разпространи слуха, че съпругът на Хюстън е отвлякъл невестата си на бял кон (вероятно жребецът е бил с крила, помисли си Блеър) и младите дами зашепнаха помежду си, че Кен е най-романтичният от мъжете. Блеър се опитваше да се радва, че предприетата от нея размяна не се е увенчала с успех и че няма да й се наложи да прекара първата брачна нощ в обятията на Тагърт.

Един от прислужниците тъкмо я питаше как да сервира някакво си огромно парче сирене, когато Блеър вдигна очи и забеляза, че Леандър я наблюдава над главите на стотиците гости. Сладостна топлина се разля по тялото й. Каквото и да имаше против него, мисълта за предстоящата нощ съвсем не беше неприятна.

Той си проправи път към нея, даде няколко кратки нареждания на мъжа със сиренето и замъкна Блеър надалеч в градината, където никой не можеш да ги види.

— Слава на Бога, че подобно нещо се с случва веднъж в живота! Знаеш ли, че мистър Гейтс плаче?

Чудесно беше да застане до него в сянката на дърветата далеч от хората и шума. Силно си пожела ей сега да я целуне.

— Вероятно плаче от щастие, че днес съм била за последен път в дома му.

— Каза ми, че най-после е въздъхнал с облекчение, защото знае, че ти ще бъдеш щастлива и ще правиш само онова, за което Господ Бог е създал жените, и то с добър мъж до себе си, искаше да каже — с мен, който ще се грижи за теб. Най-после ще се осъществиш като жена.

И той я изгледа още веднъж по начин, който стопли сърцето й.

— Вярваш ли, че с мен ще се осъществиш като жена? — попита той и направи крачка към нея.

— Доктор Уестфийлд! Телеграма! — прокънтя момчешки глас откъм къщата. В следващия миг пратеникът дотича до тях и разруши усамотението им

Леандър му даде монета и му каза да си избере нещо вкусно от бюфета. Без да откъсва очи от Блеър, той разкъсва плика. Но в следващи миг написаното в телеграмата изцяло прикова вниманието му.

— Ще й откъсна главата! — изръмжа той и лицето му се зачерви от гняв.

Блеър изтръгна телеграмата от ръката му.

Току-що се омъжих за Алън Хънтър стоп би ли казал на татко и Блеър стоп ще се върна след три седмици стоп не ми се сърди стоп с любов Нина

— От всички идиотски трикове този е най… — изръмжа Лий. — С татко ще я намерим и…

— …и какво? — прекъсна го Блеър. — Тя е вече омъжена, пък и какво толкова не харесваш у Алън? Мисля, че ще бъде отличен съпруг.

Гневът му веднага се изпари.

— Може и така да е. Но защо не остана в Чандлър и не се венча тук? Защо избяга, сякаш се срамува от него?

— Нина и аз сме приятелки от детинство. Предполагам, че се е страхувала от мен. Все пак той беше човекът, за когото възнамерявах да се омъжа, и тя е решила, че ще се разсърдя на Алън, задето ме остави да го чакам на гарата. Без съмнение ме е забравил заради Нина.

Леандър се облегна на дебели ствол на дървото и извади от джоба си пура.

— Ти май изобщо не се развълнува. Нали ти дадох случай да се измъкнеш. Можеше да се върнеш в Пенсилвания, нямаше да те спра.