Джуд Деверо - Сърце от пламък

Когато след години се спомняше този епизод, Блеър разбираше, че едва тогава напълно е осъзнала любовта си към Леандър. Той беше направил какви ли не лудории, за да я спечели, а сега стоеше пред нея като малко момче и твърдеше, че не е имало нужда да се омъжва за него. Щял да я пусне да си отиде.

— Какво ли щеше да извършиш, ако се бях качила на влака за Пенсилвания? Отлично си спомням как ме разтърси и ми нареди да се омъжа за теб без повече приказки — отговори тихо тя и направи няколко крачки към него. Сложи ръце на гърдите му, великолепният шлейф ги обгърна в мека мъгла и в приглушената светлина на градината перлите заблестяха във всички цветове на дъгата.

Леандър я погледна, хвърли пурата, обгърна я с ръце и я целуна с гореща страст. Притисна тялото й до своето, притегли главата й до рамото си и едва не я задуши. Така майката притиска до себе си смятаното за изгубен дете.

— Но ти избра него, отиде на гарата, за да заминеш с него.

Блеър се опита да спаси и себе си, и скъпоценния шлейф от устремната му прегръдка. Искаше да види лицето му.

— Всичко това е минало — прошепна тя, впи поглед в очите му и се замисли за мъжа, който се криеше зад това красиво лице. Спомни си как го гледаше по време на операции, когато спасяваше човешки живот. В съзнанието й се беше запечатал денят, когато в болницата доведоха стар каубой, набучен от рогата на бик. Лий не можа да го спаси и мъжът умря на операционната маса. Тогава беше видял сълзи в очите му. Каза й, че е познавал човека още като момче и много го е заболяло, като не е успял да направи нищо.

Сега стоеше пред него и разбираше, че се е омъжила за истински мъж. Алън не беше нейната голяма любов, нито тя неговата. Спомни си чувството на облекчение, което изпита на гарата, когато той не се появи.

— Много неща станаха между нас — промълви тя и нежно докосна страната му с длан. Беше толкова хубаво да го докосне отново — за пръв път след нощта, в която се бяха любили. От днес нататък той й принадлежеше, изцяло и завинаги.

— Този ден е нашето ново начало и аз искам да го започнем на чисто. Ние с теб работихме много добре заедно, но има и… и друго, което ни свързва — заговори отново тя и леко потърка бедра о неговите. — Искам да направим нещо от този брак. Искам да имаме деца, да работим заедно и… да се обичаме. — Последните думи бяха произнесени едва чуто. Лий винаги казваше, че я желае, но за любов никога не беше ставало дума.

— Деца — промърмори той и отново я притегли към себе си. — Да, разбира се, че ще си направим дечица. — И започна да я целува като умиращ от жажда.

— Аха, ето ги! — извика някой. — Престанете най-после да се целувате. Цял живот ще имате време за това. Върнете се при гостите и разрежете тортата.

Блеър с неохота се отдели от мъжа си. Ако беше я целувал така само още няколко секунди, щеше да се отпусне с него на тревата. Вече беше доказала, че губи сили при всяко негово докосване.

Лий с въздишка взе ръката й в своята и я поведе обратно към очакващото ги множество, събрано на зелената морава.

Една разрязаха тортата и хората отново ги разделиха. Десетина жени засипаха Блеър с въпроси какво става с Хюстън.

— Съпругът на дъщеря ми я отведе на бял кон — обясни сдържано, почти плахо Оупъл и никой не се усъмни в думите й. — И двете ми дъщери си избраха силни мъже, които много добре знаят какво искат и винаги постигат онова, дето са си наумили.

Две от слушателките й едва не се строполиха в безсъзнание на земята — толкова бяха впечатлени от разкритията й.

— Мамо — обърна се към нея Блеър и й подаде отрупана чиния, — я опитай тази великолепна шунка. — После се приведе към нея и пошушна в ухото й: — Сега вече знам от кого сме наследили артистичния си талант.

Оупъл с усмивка огледа дамите, които ги бяха наобиколили, и съзаклятнически смигна на Блеър, преди да се заеме с шунката. Младата невеста се засмя и се отдалечи, защото не искаше да пречи на майка си да възхвалява зетьовете си.

Когато слънцето залезе, в библиотеката засвири оркестър и естествено Блеър и Леандър трябваше да открият танците. Много от гостите се интересуваха дали онази вечер у губернатора е била тя, а не Хюстън. Блеър и Лий скришом се усмихнаха един на друг и се понесоха по паркета.

— Време е да се махнем оттук и да се приберем у дома. С нетърпение очаквам да те направя своя жена — пошепна в ухото й той.

Без да трепне, Блеър уви шлейфа около китката си и бързо напусна залата. Качи се в стаята си да облече всекидневен тоалет. Появи се майка й и мълчаливо й помогна при обличането. Едва когато Блеър застана пред огледалото в стоманеносиния костюм, избран от Хюстън за нея, Оупъл каза: