Джуд Деверо - Сърце от пламък

Леандър хвърли поглед към тавана и помисли, че в спалнята го очаква невестата му.

— Имам ли време?

— Търсиха те още пред час, Лий. Не отивай, моля те. Изпрати някой друг.

— Тебе ли? — изпухтя Леандър, използвайки възможността да излее гнева си. Външните хора не знаеха нищо за обстановката в лагерите. Само лицата, които имаха достъп до тях, познаваха настроението на работниците. А Лий се чувстваше отговорен за евентуалните безредици, тъй като именно той беше въвел при тях профсъюзните водачи.

— Ще дойда колкото се може по-бързо — изръмжа той и окачи слушалката.

Тръгна към стълбата с чувството, че преживява най-страшната катастрофа в живота си. Внезапно осъзна, че трябва да измисли някаква причина, с която да обясни на Блеър защо я оставя сама. Вече не беше ерген, който не дължи никому обяснение. Имаше жена, която заслужаваше откровеност и уважение. Но в този миг се чувстваше толкова зле, че не му хрумна никаква лъжа — а в никакъв случай не можеше да й каже истината! Тъй като жена му беше изцяло лишена от чувство за самосъхранение, тя без съмнение щеше да настоява да го придружи. Никога не беше изпадал в подобно неприятно положение. Но най-непоносима от всичко беше мисълта, че с нея би могло да се случи нещо.

Най-добре беше да се измъкне незабелязано от къщи.

Никога досега не беше се приготвял толкова бързо, колкото в този момент. Все пак се качи в спалнята и набързо обясни на Блеър, че има спешен случай и ще се постарае да се върне колкото се може по-скоро. Сълзи замъглиха очите му, като я видя свита на леглото в тънката сатенена нощница, под която ясно се очертаваше великолепно закръгленото й тяло. Беше си заслужил наградата. Но вместо да си я получи, хукна надолу по стълбата и тресна зад себе си къщната врата, преди Блеър да е успяла да произнесе дори една дума.

Все още беше много зле, когато влезе в бащиния си дом. Макар че се чувстваше отговорен за стълбата на миньорите тази вечер хич не го беше грижа за тях.

Баща му разказа, че някакъв шпионин съобщил на пазачите, че в лагера е проникнал човек от профсъюзите и е разговарял с работниците. Този човек проявил глупост и се върнал сам в лагера през планинския склон от задната страна, без да се плаши от пазачите. А сега те претърсвали всяка барака и заплашвали невинните хора.

Леандър имаше разрешение да влиза в рудника, затова можеше да намери профсъюзния агитатор, преди да го открият пазачите. Така щеше да спаси младия човек, а и миньорите, които несправедливо щяха да бъдат обвинени, че са го въвели в лагера.

Лий знаеше, че единствено той е в състояние да предотврати катастрофата, затова се зае щателно да подготви файтона си за опасното пътуване.

— Ако Блеър дойде при теб, не смей дори да й намекваш къде съм отишъл. Ако й кажеш, че съм при пациент, ще те пита кой е той, за да дойде да ми помогне влечението. Измисли нещо, но, за Бога, не й казвай истината! Всичко, само не истината, иначе ще се напъха в рудника, без много да му мисли, и ще трябва да измъквам не само човека на профсъюзите, но и жена си от лапите на ония кучета.

Преди Рийд да успее да попита сина си коя според него е най-подходящата лъжа, чакълът изхвърча покрай ушите му и файтонът на Лий се понесе в обичайния си буен бяг.

В продължение на няколко секунди Блеър се взираше с отворена уста във вратата. Само преди миг там стоеше Леандър, а после долу се чу затварянето на къщната врата.

Отначало се ядоса, но скоро по лицето й се изписа усмивка. Явно случаят беше много сериозен, щом Лий я изоставяше в нощта на сватбата им — въпросът беше на живот и смърт. Сигурно се излага на опасност, помисли си тя и стремително скочи от леглото. Независимо дали се касаеше за сериозна болест, за някоя престрелка между воюващите за пасища или за бандитско нападение над мирни хора, Лий трябваше да я вземе със себе си.

Без да обръща внимание на разхвърляната стая, Блеър навлече лекарската си униформа. Животът на Леандър и, разбира се, на пациентите му беше в опасност и тя трябваше да бъде до него.

Слезе долу и вдигна телефонната слушалка. Дежурна беше Мери-Катрин.

— Мери, къде отиде Лий?

— Не знам, Блеър-Хюстън — отговори младата жена. — Обади се баща му и в следващия миг Лий каза, че тръгна веднага. Естествено преди да се изключа. Никога не подслушвам разговорите, които свързвам.

— Но щом си чула случайно няколко думи, можеш да ми кажеш всичко! Не забравяй, че едно време не издадох на майката на Джими Талбот кой счупи най-красивата й кристална купа!