Джуд Деверо - Сърце от пламък

Минаха няколко секунди, преди Мери-Катрин да отговори:

— Мистър Уестфийлд каза, че някакъв непознат за мене мъж имал сърдечен пристъп. Горкичкият човек! Всеки път, когато мистър Уестфийлд се обажда на сина си по телефона, става въпрос за този мистър Смит. Нападат го все нови и нови болести. Само миналия месец бяха три, а Каролайн, която работи през деня, ми разказа за още два случая. Не ми се вярва, че ще изкара още дълго, но пък, от друга страна, бързо се оправя от многобройните си болести. Сигурно е много важен пациент, иначе Лий не би те оставил сама в сватбената нощ. Вероятно много ти липсва — изхихика многозначително Мери-Катрин.

Блеър с удоволствие би казала на тази малка глупачка какво мисли за подслушването й, но само прошепна:

— Много ти благодаря.

После окачи слушалката и се закле никога вече да не казва нещо интимно по телефона.

Файтона на Леандър го нямаше. Единственото, което беше на нейно разположение, беше огромен вран жребец с коварен вид, на който не можеше да има доверие. Затова тръгна пеш към къщата на свекъра си. Хладният планински въздух я ободри и тя измина с тичане последните метри по стръмната улица, която водеше към дома на Уестфийлд.

Затропа с юмруци по вратата, докато най-после разбуди обитателите. Отвори й полузаспалата икономка, а зад гърба й се показа и Рийд.

— Ела с мен в библиотеката — проговори той и Блеър се учуди на пепелявосивото му лице. Беше напълно облечен, но изглеждаше уморен до смърт. Явно не беше лягал и ужасно се боеше за живота на сина си. В каква ли каша беше забъркан Леандър?

— Къде е той? — попита Блеър, веднага щом влезе в ярко осветената библиотека. В помещението висяха гъсти кълба тютюнев дим, но тук поне можеха да разговарят необезпокоявани.

Рийд застана мълчаливо пред нея. Лицето му много й напомняше на булдог.

— В опасност е, нали? — продължи тя. — Знаех си, че е така. Ако ставаше въпрос за някой обикновен случай, щеше да вземе и мен. Но тук нещо не е в ред.

Рийд продължаваше да мълчи.

— Телефонистката ми каза, че някой си мистър Смит често имал нужда от него. Мисля, че няма да ми е трудно да намеря адреса му. Мога да тръгна от къща на къща и да питам хората дали тази вечер са виждали Леандър. Доколкото го познавам, той е профучал като бесен по улиците, а това прави впечатление.

Лицето на Блеър постепенно заприлича на това на свекъра й — по него се изписа непреклонна решителност.

— Мъжът ми е на път към някакъв пациент и животът му е в опасност — заговори отново тя. — Както тогава, когато двамата оперирахме ранения в корема каубой, а наоколо хвърчаха куршуми. Само че днес е сам. Мой дълг е да му помогна. Може би ранените са много, а ако ранят и него, няма кой да му окаже първа помощ. Ако ти не искаш да ми помогнеш, ще потърся друг. — И тя решително се обърна към вратата.

Рийд объркано се загледа след нея. Естествено тя нямаше да узнае къде се намира Лий, но със сигурност доста хора щяха да наострят уши и да се запитат какъв ли е този важен случай, който го е накарал да изостави жена си в през първата брачна нощ. А когато по-късно узнаят за бунтовете в мините, непременно ще направят връзката между двете неща и Леандър е загубен. На всяка цена трябваше да измисли някаква история, за да отклони Блеър от опасните й намерения. Да й каже нещо толкова страшно, че тя сломена да се прибере в къщи, вместо да разбуди целия град в търсене на Леандър. Защо, по дяволите, синът му не се ожени за Хюстън! Тя никога нямаше да тръгне да търси съпруга си посред нощ!

— Става въпрос… за друга жена — заекна Рийд още преди да е осъзнал какво говори. Някога жена му отстъпваше от намеренията си само ако сметнеше, че мъжът й се е обърнал към друга жена. Защо жените непрекъснато се съмняваха в любовта на съпрузите си? Поне Блеър трябваше да е убедена в това — след всички лудости, които Лий извърши заради нея.

— Жена? — сепна се Блеър и се обърна към него. — Каква жена? Болна ли е тя? Кой е тогава мистър Смит? Защо непрекъснато боледува от нещо? Къде е мъжът ми?

— Тази жена… Тя се опита да се самоубие, защото Леандър се ожени за теб — отговори Рийд, знаейки, че с тези думи окончателно разрушава сърдечните отношения със сина си. Лий никога нямаше да му прости подобна лъжа — докато е жив.

Блеър седна — или по-скоро падна — на един стол.

— Такава жена значи… — прошепна тя.

Слава Богу, че поне успях да отвлека вниманието й от мистър Смит, помисли си Рийд и прокле в ума си всички телефонистки.