Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Лий, причиняваш й болка! — изхълца Оупъл.

Но Леандър не спираше да я разтърсва.

— А тя, тя едва не ме уби! Разбра ли ме, Блеър?

— Да, Леандър — успя най-после да отговори тя.

Той я бутна на дивана и изскочи като луд от салона.

С треперещи ръце Оупъл вдигна гергефа си от килима.

— Смятам, че вълненията, които преживях през последните две седмици, са достатъчни за до края на живота ми — проплака тя.

Блеър се облегна назад и се усмихна.

Три дни наред Леандър поддържаше такова темпо в болницата, че Блеър изобщо нямаше време за размисъл. Вземаше я от дома й на разсъмване и я връщаше обратно късно вечерта. Отведе я в стария склад на Арчър авеню и подробно й разясни плановете си за преустройство на сградата в женска клиника. Блеър веднага предложи някои нови идеи, които Лий изслуша мълчаливо и остави дискусията за после.

— Смятам, че ще открием клиниката още след две седмици, защото медицинското оборудване вече е натоварено в Денвър и е потеглило насам — каза той. — Бях го планирал като изненада, като сватбен подарък, но тъй като през последните дни преживях достатъчно изненади, се отказах от това намерение.

Преди Блеър да отговори той вече я избута от склада по посока на файтона си и скоро конят препусна към болницата. Блеър почувства облекчение, че предположението на Алън се оказа погрешно и плановете за клиниката не е бяха примамка за спечелване на ръката й.

Но часовете се нижеха и сватбата неумолимо наближаваше. Блеър все по-често се питаше защо Лий непременно иска да се ожени за нея. Въобще не се опитваше да я докосва, а когато разговаряха помежду си, предмет на разговора бяха винаги пациентите. Няколко пъти го улови, че я наблюдава — най-вече когато работеше с други лекари, — но веднага се обръщаше настрана, щом тя поглеждаше към него.

А възхищението й от лекаря Леандър нарастваше с всеки изминал ден. Тя скоро проумя че той може да спечели куп пари, ако отиде в някоя от големите източни болници. Вместо това се бе върнал в Чандлър където рядко получаваше възнаграждение за труда си. Работният ден беше дълъг и труден, натоварването почти непосилно, а заплащането рядко беше материално.

В неделя следобед, деня преди сватбата — когато Блеър беше все още замаяна от тържеството, което Хюстън организира за приятелките си предната вечер — Леандър я повика в кабинета си. Срещата беше неудобна и за двамата. Леандър я гледаше по начин, от който кожата на ръцете й настръхна и в главата й остана единствено мисълта, че утре ще я отведат към олтара като негова невеста.

— Написах писмо до управата на болницата „Свети Йосиф“, че не приемаш мястото, което ти предлагат.

Блеър пое дълбоко въздух и се отпусна на един стол. Беше забравила че женитбата означаваше отказ от стажа в болницата. Лий се облегна на бюрото си.

— Размислих и реших, че постъпката ми е доста дръзка. — Той съсредоточено разглеждаше ноктите на ръцете си. — Ако утре откажеш да се омъжиш за мен, аз ще проявя разбиране.

За момент Блеър усети такова объркване, че не можа да каже нито дума. Нима това означаваше, че той не иска да се ожени за нея?

Тя бързо се окопити и скочи от мястото си.

— Ако се опитваш да се отървеш от мен, след като направи всичко, за да ме принудиш да се съглася аз ще… — Тя не можа да довърши, тъй като Леандър изскочи иззад бюрото си сграбчи я за раменете и така силно и страстно впи устните си в нейните, че дъхът й спря.

— Нямам намерение да се измъквам — заяви той, когато я пусна, и Блеър смело застана насреща му въпреки омекналите си колене. — Време е да се връщате на работа, докторе. Или не, по-добре се прибери у дома да си починеш. Доколкото познавам сестра ти, тя е приготвила поне три рокли, които трябва да бъдат изпробвани, а майка ти смята, че има още стотици неща за уреждане. Ще се видим утре следобед. — Той се ухили. — И през нощта също. А сега си върви.

Блеър не можа да не се усмихне в отговор. Усмивката изчезна от устните й едва когато влезе в къщи.

Мистър Гейтс беше разярен, че целия ден е работила в болницата, вместо да помага на сестра си в приготовленията за сватбата, още повече че бедничката Хюстън не се чувствала добре. Блеър също беше уморена, изнервена и едва не избухна в сълзи още преди края на триадата му. Оупъл веднага разбра състоянието на дъщеря си, раздели двамата и помоли мистър Гейтс да се оттегли в кабинета си. После отведе Блеър в градината под предлог, че ще пишат благодарствени писма за подаръците.