Джуд Деверо - Сърце от пламък

През последните дни понякога забравяше, че се омъжва за избраника на сестра си, но тогава все още вярваше, че това няма да стане. Очакваше, че нещо ще се случи и Хюстън ще си получи Леандър обратно.

В десет часа сутринта потеглиха към Вила Тагърт, където щеше да се състои венчавката: Оупъл и близначките напред в красивата малка карета на Хюстън, един от многобройните подаръци на Тагърт, следваше ги момчето от обора с голяма наета кола, в която внимателно бяха разположени увитите в муселин булчински рокли. По пътя трите жени не размениха нито дума. Когато Блеър попита Хюстън за какво мисли в момента, сестра й отговори, че се надява лилиите да са пристигнал цели и невредими в дома на Тагърт.

За Блеър това бе поредното доказателство, че Хюстън мисли най-вече за парите на мъжа, който ставаше неин съпруг.

Щом пред очите им се появи Вила Тагърт, тя за сетен път се убеди, че сестра й се продава на Златния телец.

Къщата приличаше на планина от мрамор: хладна, бяла и грамадна. В партера имаше огромен салон с две вити стълбища, чиито размери надминаваха и най-смелите й очаквания.

— Ще слезем по тези стълби — обясни Хюстън и посочи стъпалата, които водеха към галерията. — Едната по лявата, другата по дясната.

И тя се отдалечи, обкръжена от ято празнично облечени приятелки, на които искаше да покаже къщата, докато Блеър остана като закована на мястото си.

— Минава известно време, преди човек да свикне с този дом — прошепна й Оупъл. Къщата й внушаваше чувство за нереалност, приличаше й на магическо творение, което скоро ще се разтвори в Нищото, от което е изникнало.

— Хюстън наистина ли иска да живее тук? — прошепна в отговор Блеър.

— Къщата изглежда по-малка, когато Кен се движи из нея — успокои дъщеря си Оупъл. — Смятам, че сега е най-добре да се качим горе. Иначе няма да узнаем какви изненади ни е приготвила Хюстън.

Блеър последва майка си по широкото вито стълбище, но през цялото време гледаше през рамо към салона. Навсякъде бяха поставени изкусно аранжирани екзотични цветя и зеленина. Тя спря в галерията и погледна през прозореца. Пред очите й се разкри прекрасна яркозелена морава с декоративни храсти.

Оупъл също се спря.

— Това е дворът за доставчиците. Почакай да видиш истинската градина!

Блеър мълчаливо последва майка си към частните покои на къщата.

— Хюстън е определила тази стая за теб — каза Оупъл и отвори вратата към голямо помещение с висок таван и камина от бял мрамор, украсена с релеф от гирлянди и цветя. Креслата, диваните и масите бяха същинска музейна рядкост.

— Това е дневната. Зад нея има спалня и баня. Всяка гостна има свой салон и баня.

Блеър прокара ръка по мраморния умивалник в банята и макар че никога досега не беше виждала подобни арматури и не беше сигурна какви са, тя реши, че са от злато.

— Месинг ли е това? — попита тихо тя.

— Не би търпял подобно нещо в своя дом — отговори с гордост в гласа Оупъл. — Сега отивам да видя дали Хюстън има нужда от помощ. Остават няколко часа до венчавката. Защо не използваш времето да поспиш?

Блеър поиска да възрази, че й е невъзможно да спи в ден като днешния, но когато спря поглед върху огромната мраморна вана, реши, че ще бъде чудесно да я използва.

Веднага щом остана сама, напълни ваната с гореща вода и с удоволствие се изтегна в нея. Топлата баня бързо успокои нервите й. Остана във ваната, докато кожата й се набръчка. Едва тогава излезе и се уви в хавлията, която беше толкова дебела, че можеше да служи за възглавница. После облече розов халат от кашмирена вълна и отиде в спалнята, където с наслада се отпусна на широкото меко легло.

Когато се събуди, главата й беше ясна и се чувстваше отпочинала. Спомни си, че майка й беше споменала нещо за градина зад къщата. Бързо облече обичайната си скромна пола и една блуза и излезе. Не й се искаше да използва предното стълбище, тъй като откъм салона се чуваше шум от множество гласове. Затова тръгна по коридора, мина покрай куп заключени врати и най-после намери задната стълба, която я отведе в лабиринт от кухни и килери. Всеки квадратен сантиметър в кухните бе зает от хора, които трескаво тичаха насам-натам и приготвяха сватбената трапеза. Навсякъде ухаеше чудесно. Блеър с усилия си проправяше път през навалицата. Повечето от прислужниците я познаваха, но никой нямаше време да се учудва, че едната от двете невести е слязла в кухнята само час преди венчавката. Единственото, което не искаше Блеър, бе Хюстън да я завари тук. Тя със сигурност беше разработила точен план за действие и педантично щеше да се придържа към него, каквото и да се случи, но Хюстън надали щеше да намери време да си почине няколко минути в градината.