Джуд Деверо - Сърце от пламък

Блеър все още трепереше от гняв след сблъсъка с мистър Гейтс.

— Как си могла да се омъжиш за човек като него, мамо? — попита тя, когато двете седнаха до градинската маса. — Защо остави Хюстън толкова дълго време изложена на тиранията му? Аз живях при брат ти, но Хюстън години наред беше безпомощна срещу него.

Оупъл остана дълго време мълчалива.

— Май не помислих за децата си, когато се омъжих за него…

— Искаш да кажеш, че си се влюбила в него? Винаги съм смятала, че семейството ти те е принудило да се съгласиш.

— Как, за Бога, ти дойде на ум подобна идея! — попита смаяно Оупъл.

— Помня че двете с Хюстън не намирахме никаква друга причина за подобен брак. Вероятно ни харесваше мисълта, че си била толкова нещастна след смъртта на баща ни, та не си могла отново да се омъжиш по любов.

Оупъл тихо се засмя.

— Двете бяхте още толкова малки, когато почина Уилям, и аз съм сигурна, че сте запазили спомен за него като за най-прекрасния баща на света. Той винаги ви занимаваше с нещо, измисляше чудесни игри и постоянно се грижеше за веселото прекарване на времето.

— Нима не беше наистина такъв? — попита предпазливо Блеър, тъй като се боеше, че ще узнае някои неприятни неща за обожавания си баща.

Оупъл нежно сложи ръка на рамото й.

— Разбира се, беше всичко това и още много повече. Ти не помниш толкова неща, нямаш представа за жизнеността, за гордостта и енергията, за смелостта и честолюбието му. — Тя въздъхна. — Но истината е, че Уилям Чандлър страшно ме уморяваше с активността си. Много го обичах, но понякога плачех от облекчение, когато най-после излизаше от къщи. Трябва да знаеш, Блеър, аз съм възпитана с вярата, че мястото на жената е у дома, че тя трябва да си седи в салона, да бродира и да наставлява слугите. Най-голямото приключение, което се осмелявах да предприема, беше изпробването на някои сложен бод в бродериите ми.

Тя се облегна назад в стола си и се усмихна.

— После се запознах с баща ти. По някаква причина той реши да се ожени за мен, но аз нямах думата в тази работа. Беше извънредно красив мъж и нито веднъж не помислих, че мога да му откажа каквото и да било. Оженихме се и за съжаление кризите зачестиха. И всички те бяха предизвикани от безкрайната му енергия. Даже когато създаваше деца, те трябваше да бъдат близнаци, едно дете не беше достатъчно.

Тя погледна към ръцете си и по страните й потекоха сълзи.

— Когато Бил загина, помислих, че и аз ще умра. Животът ми изгуби всякакъв смисъл, едва след много време започнах да си припомням неща, които преди женитбата си вършех с удоволствие — шиене, плетене, и естествено имах вас, момичетата. Тогава в живота ми се появи мистър Гейтс. Различаваше се от Бил като нощта от деня и много харесваше онова, което Бил наричаше „женски глупости“. Мистър Гейтс имаше строги схващания за задълженията и правата на жената. Не изискваше от мен да се катеря с него по планините в неделните дни, както това правеше Бил. Не, този човек ми създаде добър дом, където да живея, да се грижа за децата си и следобед да организирам чайове. Когато го опознах по-отблизо, разбрах че е лесно да го задоволявам и че нещата, които обичах, са същите, които той очакваше от мен. С баща ти никога не бях сигурна, дали да направя нещо, или да го оставя. — Тя вдигна очи към Блеър. — Така се влюбих в Гейтс. Моите желания и неговите представи за женските задължения съвпадаха напълно. Боя се, че при това не се замислих сериозно за вас двете и не взех предвид колко приличате на баща си. Мислех, че само ти приличаш на него, затова настоях да живееш при Хенри. Реших, че Хюстън се е метнала на мен, и това до известна степен е вярно. Но тя също е наследила доста качества на баща си и понякога прави странни неща. Преоблича се например като старица и посещава миньорските лагери. Бил сигурно щеше да постъпи по същи начин.

Блеър дълго остана мълчалива, разсъждавайки над майчините си думи и питайки се дали някога ще може да обича Леандър. Преди беше сигурна, че е влюбена в Алън, но когато той я изостави, не й се искаше да умре. Колко много неща се разрушиха след събитията от последните дни. Винаги, когато поглеждаше Лий, си спомняше колко дълго и колко много го е обичала Хюстън, а сега сестра й трябваше да стои и да гледа как годеникът й се венчава за друга.

В нощта преди сватбата Блеър почти не спа. Дори на сутринта всички нощни демони бяха събрани до леглото й. Ярката слънчева светлина не успя да я освободи от чувството на обреченост.