Джуд Деверо - Сърце от пламък

Зад къщата се простираше огромна зелена морава, покрита сега с големи палатки, маси с розови ленени покривки и стотици пълни с цветя вази. Мъже и жени в униформи тичаха от масите към къщата и обратно и подреждаха съдовете и ястията.

Блеър мина покрай тях и тръгна да търси същинската градина зад къщата. Когато най-после я намери, онова, което видя, я свари напълно неподготвена. Пред очите й се разкри обширен парк с местни и екзотични растения и храсти, някои от които й бяха напълно непознати. Предпазлива, но изпълнена с любопитство, тя тръгна по една от пътеките, която я поведе през този земен рай.

Далеч зад нея останаха предсватбената треска и шумът от стотиците човешки гласове. За пръв път от много дни насам имаше време спокойно да размисли.

Днес беше нейният сватбен ден, а тя така и не разбираше как се беше стигнало дотук. Преди три седмици беше в Пенсилвания и имаше точно очертани планове за бъдещето. А как се обърка всичко! Алън избяга от нея, вместо да я отведе със себе си. Сестра й изгуби мъжа, за когото искаше да се омъжи и встъпваше в брак с един от най-богатите хора в тази страна, без изобщо да го обича.

И за всичко беше виновна тя, Блеър. Върна се в къщи, за да присъства на сватбата на сестра си, но вместо да й помогне да намери щастието си, тя я превърна в продадена невеста. Получи я мъжът с най-многото пари.

Докато бродеше с намръщено чело из парка, Блеър видя, че по една от пътеките слиза Тагърт. Преди да осъзнае какво прави, тя рязко се извърна и тръгна в противоположна посока. В никакъв случай не искаше той да я забележи. Но едва беше минала няколко крачки, когато наблизо се появи висока, представителна дама, която й се стори позната. Жената тичаше по пътеката след Тагърт. Блеър не си спомняше къде я е виждала, затова само сви рамене и продължи да чопли раните си. Но внезапно се сети откъде познаваше тази пищна красавица.

— Та това е Памела Фентън — произнесе на глас тя. Като деца Блеър и Хюстън често посещаваха дома на Фентънови, яздеха понитата на Марк или участваха в някоя от безбройните им забави. Тогава по-голямата сестра на Марк им изглеждаше вече съвсем възрастна и им правеше силно впечатление. Скоро след това Пам напусна бащината си къща и в града години наред се носеха слухове за тайнственото й изчезване.

Ето че след толкова време тя се беше върнала в родния си град и дори ще присъства на нашата сватба, помисли не без удоволствие Блеър. Бегло се запита какво ли беше сторила тогава Памела, та хората в града не престанаха да го обсъждат. Спомняше си, че се шепнеше нещо за ратая от обора.

Блеър внезапно спря като закована на мястото си. Точно така! В дома на Фентън беше избухнал скандал заради ратая, който работеше за бащата на Памела. Тя се беше влюбила в този младеж и баща й побърза да я отдалечи от къщи.

А името на този ратай беше Кен Тагърт!

Блеър прихвана полите си и хукна по пътеката към мястото, където трябваше да се срещнат Памела и Тагърт. Мина няколко крачки и спря като вкаменена.

Невярваща на очите си, тя гледаше как Кен е притиснал с две ръце лицето на Памела и страстно я целува.

Със сълзи на гняв в очите Блеър полетя нагоре към къщата. Как можа да стори това на сестра си? Защо Хюстън ще се омъжи за това чудовище, което само час преди сватбата си целува друга жена?

За всичко беше виновна тя — Блеър.

Ан Сийбъри помогна на Блеър да облече великолепното шивашко творение, измислено за нея от Хюстън. Роклята беше елегантна, строга, затворена, изработена от сатен с цвят на слонова кост, с широки ръкави и толкова тясна в талията, колкото позволяваше укрепеният с метални банели корсет. Стотици, може би хиляди мънички перли украсяваха талията и маншетите, а булото беше от толкова фина ръчно изплетен дантела, каквато Блеър не беше виждала никога досега.

Тя се погледна в огледалото и си пожела да беше носила тази рокля при по-щастливи обстоятелства и да можеше сега с усмивка на лице да се отправи към брачния олтар.

За съжаление знаеше, че това е невъзможно, защото вече беше предприела действията, които съвестта изискваше от нея. Веднага след като видя как онова чудовище Тагърт целува другата жена, тя изтича в стаята си и му написа бележка. Съобщи му, че ще носи червени рози в косите си и нареди на камериерката да му каже, че трябва да застане вляво от олтара, а не вдясно, както беше предвидено.

Блеър съвсем не беше сигурна, че онова, което възнамеряваше да направи, ще има някаква законна сила. В брачните договори ясно беше записано коя близначка за кой мъж ще се омъжи, но все пак тя щеше да осигури известно време на сестра си и бракът между Хюстън и Леандър щеше да бъде обявен за законен. Важното беше сестра й да не се свърже с този негодник Тагърт, а тя по-късно щеше да мисли за последствията, които произтичаха от брака за самата нея. Защото брачната церемония задължаваше и нея и я свързваше за цял живот с Тагърт.