Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Здрасти, Блеър-Хюстън!

Днес това двойно име звучеше приятно в ушите й.

Като наближи гарата, започна да размишлява какво ли ще стане след заминаването й: дали Хюстън ще се омъжи за Леандър, да дали майка й ще разбере изчезването й, дали Гейтс ще я намрази още повече?

В три часа и четиридесет и пет минути Блеър пристигна на гарата и от пръв поглед установи, че Алън още го няма. Застана на перона с чанта в ръка, стисна в другата списъка с причинете и си помисли, че преживява последните си минути в този град, наречен на името на баща й. След скандала, който беше предизвикала, като не само отне годеника на сестра си, а и четири дни преди сватбата избяга с друг, надали щеше да види отново града преди деветдесетия си рожден ден.

— Значи все пак реши — чу зад гърба си познат глас. Обърна се рязко и видя Леандър, седнал на една пейка.

— Сметнах, че е редно да дойда на гарата и да ти кажа сбогом — продължи той.

Блеър пристъпи към него, листчето падна от ръката й и преди да успее да го вдигне, Леандър го сграбчи и веднага се зачете.

— Както виждам, загубил съм срещу вуйчо Хенри и комплекса за вина.

Блеър изтръгна листа от ръката му.

— Постъпката ми е непростима. Ако мога да загладя стореното, ще го направя.

— Сестра ти не изглеждаше много нещастна, когато я срещнах преди малко. Зяпаше оня Тагърт, сякаш очакваше да й свали луната от небето.

— Хюстън е полудяла по парите му.

— Може и да не разбирам много от жени — изфуча той, — но съм сигурен, че не е влюбена в парите му. Смятам, че онова, което харесва у него, е… хм, доста по-лично.

— Как смееш да говориш подобни неща за Хюстън?

— Тогава ти имаш късмет, че се омъжваш за идеален съпруг като Хънтър, а не за примитивен тип като мен. Само защото правя някои неща с тялото ти, които те карат да плачеш от удоволствие, защото се чувстваме добре, когато сме заедно, и сме превъзходен екип в болницата, не е нужно да се женим. Доколкото разбрах, ти го биеш дори на тенис.

— Радвам се, че не се омъжвам за теб. Никога не съм го искала.

Чу шум и се обърна по посока на релсите. Влакът влизаше в гарата. Леандър се изправи.

— Няма да седя тук и да гледам как се правиш на глупачка. — Той мушна ръце в джобовете на панталоните си. — Ще бъдеш нещастна, но ти не заслужаваш друго. — Рязко се завъртя и тръгна към изхода.

За миг Блеър се изкуши да изтича след него, но бързо се овладя. Вече беше взела решение и трябваше да го спази. Това беше най-доброто за всички засегнати.

Влакът спря на определения коловоз, но Алън все още го нямаше. Тя тръгна напред по перона, докато във влака се качиха двама мъже, после още един мъж и една жена. Кондукторът даде знак на машиниста, че са готови за тръгване.

— Почакайте малко. Още един човек трябваше да пътува.

— Щом го няма, значи е изпуснал влака. — Кондукторът вдигна ръка.

Блеър невярващо се загледа във влака, който бавно излезе от гарата. Седна на пейката и зачака. Може би Алън просто беше закъснял и щеше да дойде за следващия влак. Седя на перона два часа и четиридесет и пет минути, но Алън така и не се появи. Попита на гишето дали някой като него си е купил билет. Да, тази сутрин купил дори два билета — за влака в четири часа.

Блеър почака още половин час на перона и после бавно се отправи към къщи.

Значи така се чувства изоставената годеница, мислеше тя. Странно, но не беше чак толкова лошо. Колкото по се приближаваше към къщи, толкова по-леко й ставаше. Може би утре пак ще работи с Леандър в болницата.

Когато влезе през главния вход къщата беше тиха като гроб. Само в салона светеше. Блеър отиде там и за своя изненада завари майка си и Леандър, седнали кротко един до друг, вдълбочени в тих разговор, сякаш се намираха на погребение.

Когато Оупъл забеляза дъщеря си тя, бавно, много спокойно отпусна гергефа си и се свлече в безсъзнание на дивана. Леандър я изгледа слисано, долната му челюст увисна а и тънката пура падна от устата му на пода. Дългите ресни на едно табуретка веднага се подпалиха.

Блеър беше толкова възхитена от посрещането, че остана на мястото си с ухилена физиономия. След секунди в салона влетя Сюзън и пронизително изпищя.

Крясъкът съживи всички. Лий побърза да угаси пожара. Блеър затупа майка си по ръцете, докато тя дойде на себе си, а Сюзън хукна към кухнята да приготви силен чай.

Щом Оупъл се озовава на обичайното си място в креслото, Леандър сграби Блеър за раменете и започна да я разтърсва.

— Надявам се, че оная проклета рокля ще ти стане, защото в понеделник ще се оженя за теб! Разбра ли ме добре?