Джуд Деверо - Кралицата дева

— Гледаше ме как се къпя ли? — попита го тя. — Не те усетих. Ако беше…

Той я прекъсна с целувка.

— Не бях. Казах на Силеан да не пуска никой извън стана, освен ако не идва тук, където мога да го наблюдавам.

— Аз можех да се защитя без… — започна тя, но той отново я целуна.

— Да се изкъпем ли пак? Искаш ли да се изкъпем заедно?

Джура усети, че се изчервява. Странно бе, че е толкова интимна с този чужденец. Когато той я отлепи от дървото, тя отпусна краката си от кръста му, но той не я пусна, а продължи още някое време да гали тялото й под туниката. После Роуан отметна глава назад и се усмихна. Усмивката му сякаш бе по-интимна от лудото им любене преди малко.

— Дългът ни зове — тъжно каза той. — Другите скоро ще се събудят — той внимателно я пусна на земята и леко я тласна към потока.

Тя съблече туниката си и влезе във водата. Замря от удоволствие, когато чу любовния стон на Роуан зад гърба си. Той влезе във водата и се гмурна, за да намокри главата си.

Слънцето се показа на хоризонта и първите му лъчи позлатиха косата на Роуан.

— Ти… — плахо започна Джура. — Ти изглежда знаеш много начини… за съединяване на мъжа и жената. Сигурно си имал много учителки.

Роуан се ухили блажено насреща й, щастлив, че тя говори за нещо различно от война и политика.

— Имал съм няколко — неопределено отговори той.

— Един принц, дори принц от такава загубена страна като Ланкония, е обект на интерес в Англия.

— Аха, жените те пожелават, защото си принц.

— Пожелаваха! — поправи я той. — Сега съм крал. А жените ме пожелават заради мен самия.

— Разбирам. Възхищават се на бойните ти умения. И при нас е така. Дейр е чудесен боец.

— Не! — каза той с обида в гласа. — Жените ме харесват защото… — той се поколеба.

— Защо? — настоя тя.

— Защото съм хубав — бързо отвърна той. — Джура, някои жени изпитват удоволствие да ме гледат.

— Ти си висок като ланкон, но с бледнината на кожата ти трудно се свиква. Може би всички англичани са така безцветни.

— Не съм безцветен! — сопна се той и поклати глава.

— Джура, ти винаги ли ще ме караш да се чувствам непълноценен? Ти постоянно намираш, че другите мъже са по-хубави, сражават се по-добре и са по-умни от мен. Няма ли някога да ме последваш без да ми задаваш въпроси, просто защото ми вярваш?

— Едва ли — отвърна тя след като се замисли за миг. — Човек винаги трябва да мисли самостоятелно. Ние, ириалите, сме приучени да мислим самостоятелно. Ти ще ме последваш ли без да се замислиш? До сега не си го правил.

— Разбира се, че няма да те последвам без да мисля, но ти си жена! — ядосано възрази той.

— Като съм жена да не би да имам по-малко ум от теб? — сопна се тя. — Аз ще те следвам, когато съм уверена, че си прав. Няма да вървя подире ти само защото слънцето се отразява красиво в косата ти.

Роуан сякаш се канеше да й отговори остро, но изведнаж изражението му се промени и той се усмихна.

— И все пак, намираш ли ме за красив? — подкупващо попита той.

— Това, че си хубав, няма значение — отвърна тя.

— Нима? Защо тогава ми позволи да те галя още в мига, когато се срещнахме? Не мисля, че дотогава бе позволявала на друг мъж да те докосва така. Даже на твоя скъпоценен Дейр. Виждам го как те гледа — той явно те е избрал, защото владееш оръжието по-добре от всяка друга жена.

— Затова те спечелих — каза тя и тръгна към брега. Той я настигна, хвана ръката й. Застанаха голи един срещу друг на брега.

— Боиш се да си разрешиш да ме обичаш, нали Джура? — нежно попита той.

Тя се опита да се освободи.

— Всичко това е нелепо. По-добре да се връщаме в стана. Другите вече са станали. Трябва да тръгваме.

Той продължаваше да държи ръката й.

— Защо се боиш да ме обичаш? Страхуваш се, че ще изгубиш себе си, ако ми отдадеш любовта си?

Тя го погледна право в очите.

— Колко романтични са мислите ти, англичанино? Това част от твоето рицарско обучение ли е? В едно си прав: не искам да те обичам, но то е само защото няма да живееш дълго. Ти се заплиташ в бъркотии, които твоят английски ум не разбира. Досега те спасяваше твоята наивност или може би Господ, но това няма да продължи дълго. Ако Яин не те убие, сигурно някой друг ще го стори, и то твърде скоро.

Роуан гледаше така, сякаш тя му бе ударила плесница, но скоро се овладя и се усмихна.

— Надали ще свикна с прямата ти реч — той пусна ръката й, за да може тя да се облече. — За твоя изненада, Джура, аз ще живея. Не само ще живея, но ще постигна това, което съм започнал. Преди да умра ще съм обединил племената на Ланкония.