Джуд Деверо - Кралицата дева

Роуан й даде знак, че иска да се разправи с тримата феарени и да освободи момчето зерна. За момент Джура реши, че той има намерение сам да се справи с феарените и му хвърли поглед, пълен с неодобрение.

Той поклати отрицателно глава и тихо й прошепна:

— Никакви убийства.

После изчезна между дърветата.

Тя стоеше неподвижна и чакаше сигнал за действие. Сърцето й биеше силно, като пред всяко състезание — само дето този път имаше и нещо друго. Тревожеше се за Роуан. Тя се помоли първо на християнския бог, после, ей така, за по-сигурно, на ланконския бог на войната Наос да закриля англичанина.

Роуан не нападна изневиделица, а пристъпи в светлината на огъня с меч в лявата ръка и каза:

— Аз съм кралят на Ланкония. Сложете оръжията си.

Тримата изморени феарени скочиха и се нахвърлиха върху него. Джура излезе между дърветата зад тях и удари с тъпата част на бойната си брадва един от феарените по главата. Мъжът се сгърчи в краката й. Преди да успее да се обърне друг феарен я сграбчи около кръста. Беше силен, много силен призна пред себе си Джура, докато се бореше да отслаби хватката му. Започна да се задушава в ръцете му. Тя отстъпи назад и стовари лакти в ребрата му, но той не я пусна. Джура чуваше от лявата си страна звън на стомана — Роуан се биеше с третия феарен.

Мъжът, който държеше Джура, стягаше захвата си. Тя се опитваше да вдишва дълбоко, но това не й се отдаваше. Губеше сили и усещаше как ще се прекърши в ръцете му, ако той продължеше натиска си. Очите й се затвориха и тя изгуби съзнание.

— Джура! Джура! Тя се свести. Главата й бе в скута на Роуан. Той я викаше и леко шляпаше лицето й. Джура се размърда в ръцете му и се опита да седне, но той не я пусна от обятията си.

— Добре ли си, Джура?

— Да — каза нетърпеливо. — Ако не ме пречупиш сега — тя разтри натъртените си ребра. — Не можех да дишам.

— Защо ли позволих на жена да ми помага в битка? — разкаяно каза той като не я пускаше от ръцете си.

Тя се освободи от прегръдката му и седна.

— Защото обездвижих единия противник и се бих с другия, докато ти се опитваше да се справиш с третия — тя разтриваше врата си. — Ако бяхме просто ги пронизали със стрели…

Роуан стана и погледна към тримата феарени в краката им.

— Те са мои поданици — също като ириалите. Той тръгна към дървото, където бе завързан Кеон.

Джура го последва. Отдалеч момчето изглеждаше като мъртво, но от близо се оказа само дълбоко заспало — толкова дълбоко, че шумът от схватката не го бе разбудил. Роуан коленичи до него. Момчето не бе завързано за дървото, както си мислеше Джура. Тя също коленичи и усети нетърпимата миризма.

— Той е пиян — каза тя с отвращение. — Той не е пленник, а просто един пиян хлапак.

Роуан разтърси момчето, за да го разбуди. Кеон подбели очи, примлясна с пресъхналата си уста и глупаво се ухили на Роуан.

— Баща ми може да се гордее с мен — пруломоти момчето. — Аз бях при Яин.

— И Яин не те уби?! — втрещи се Джура. Момчето се усмихна и за миг затвори очи.

— Рече, че съм храбър. Разказах му за Брита — момчето очерта с ръце в пространството дамски форми. — Яин уверява, че ще се ожени за нея. — Кеон се наклони към Джура и отровният му дъх я накара да се отдръпне. — Яин и Брита ще са много смешна двойка. Той е дребен мъж, но и Брита не е млада и хубава като тебе, Джура. Ако ти имаше сестра, щях да се оженя за нея и така да се сродя с моя крал.

Джура вдигна въпросително вежди към Роуан и попита Кеон:

— Твоят крал? За баща си Брокаин ли говориш? Момчето я погледна с крива усмивка:

— Говоря за крал Роуан. Кралят на цяла Ланкония. Кралят на…

— Къде е Сиоман? — нетърпеливо попита Роуан, без да обръща внимание как Джура се опитва да му каже с очи, че е по-добре да остави момчето да излее възхитата си от своя крал герой. — Аз изпратих Сиоман да отнесе посланието ми до Яин.

— Аз вързах и скрих Сиоман. Омръзна ми да стоя сред всичките тези ириали. Баща ми очакваше да се държа като мъж — като теб. Тримата ми по-големи братя бяха убити при набези, където ги изпрати баща ни. — Момчето пак се наклони към Джура. — Аз нападнах този ириалски крал, но оживях. Сега трябва да направя нещо повече. Трябва да докажа, че съм мъж достоен — като баща си. И трябва да го докажа на теб, кралю Роуан. Доказах ли го?

Роуан сложи ръка върху рамото на момчето.

— Доволен съм от теб и вярвам, че си истински мъж.

— Значи ти навлезе сам в земята на феарените? — попита Джура, а после погледна към Роуан. — Невинността ти ни трогва. — Тя се обърна отново към Кеон. — Защо Яин не те уби?