Джуд Деверо: Кралицата дева

— Помогнах ти? Та аз те спасих от смърт! Ако не бях аз, щяха толкова пъти да те убият! Никога нямаше да постигнеш това, което стори без мен. Ако не бях в безсъзнание, нямаше да ти позволя да влезеш сам в столицата на ултените. Ти си твърде доверчив. Вярваш, че всеки е изпълнен с доброта.

— Освен теб, Джура. Ти си изпълнена с огън и жупел. Приписваш си заслугите за всичко. Аз съм този, който обедини Ланкония! Аз съм…

— С моя помощ! — високо го прекъсна Джура. Изведнаж Роуан се усмихна:

— Мисля, че действаме добре заедно. Сигурно трябва да продължим да правим всичко задружно. Е, сега ще ме оставиш ли тук, докато ми изтече кръвта, а в това време твоят глупав брат ще намери Брита и ще започнат война?

— Гералт не е глупав. Той е…

— Какъв? — заинтересува се Роуан с вдигнати вежди.

— Дали да не му оставим някой ъгъл на Ланкония и да му кажем, че там е неговото кралство? Така ще го примирим и изолираме докато обединим останалите племена. Иначе Гералт би ни създал доста неприятности, карайки се със зерните заради ултенските жени.

Джура разкъса полата на туниката си и приготви превръзка за рамото на Роуан.

— Какво? Да дадем тези сладки ултенски женички на зерните?

— Тези сладки, според теб, женички съсипаха от работа до смърт Силеан и мен, а една от тях ме би с камшик.

— Да, но… — протестира Роуан, а Джура го целуна и както обикновено той престана да мисли за Ланкония, ириалите или местонахождението на Брита. Роуан се влюби в Джура в момента, в който я видя и щеше да остане влюбен в нея винаги. А сега ги чакаха дълги години съвместен живот — трябваше да обединяват племена, да се карат и да се любят. Той се усмихна — устните му докоснаха устните й. Притисна я към себе си. Беше щастлив!

През билото се спускаха Силеан и Дейр. Спряха, когато чуха кавгата на Роуан и Джура. Силеан се усмихна:

— Мисля, чеса живи и здрави.

— Джура го обича — каза Дейр и в гласа му нямаше нито съмнение, нито съжаление. — Мисля, че би дала живота си за него.

Силеан погледна Дейр:

— Боли ли те, че я изгуби окончателно?

— Чувствам се като грижовен брат, загубил обична сестра. Сега знам, че Джура и аз… никога не сме изпитвали страст един към друг — той се усмихна на спомена си. — С ултенските жени бе различно.

— Е? — студено го пресече Силеан. — Харесват ли ти тези пухкави женички, които не могат да различат меч от гребен?

Дейр я погледна изненадан и очите му се изпълниха с топлота:

— Силеан, обичам вълнението на гърдите ти, когато мяташ копие. Нека да слезем при нашия крал и кралицата. Колкото по-бързо се измъкнем оттук и намерим Брита, толкова по-скоро ти и аз ще можем да се оженим.

Той заслиза надолу по склона. На Силеан й трябваше известно време, за да се овладее. После, широко усмихната, тя последва Дейр.

Брокаин не поиска живота на Роуан заради смъртта на Кеон. Почти всички племена бяха вече обединени под скиптъра на Роуан, когато той отново срещна Брокаин. Брокаин мъдро прецени, че ако посегне на живота на Роуан, смъртта скоро ще настигне него и всички зерни. Вместо живота на Роуан, Брокаин прие сто от най-красивите ултенски жени.

Брита се омъжи за Яин и двамата бяха толкова заети да доказват върховенството си един над друг, че не тревожеха особено Роуан. След смъртта на Яин Дейр и Силеан наследиха остатъците от богатствата на феарените.

Роуан обяви владетелите на всяко племе за дукове. Техните потомци управляват Ланкония и до ден днешен.

© Джуд Деверо

Jude Deveraux

Сканиране и разпознаване: jenevie, 2010

Редакция и форматиране: Диан Жон, 2010

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/16258)

Последна редакция: 2010-05-29 23:50:00