Джуд Деверо - Кралицата дева

— Дай ми два дни — прошепна Роуан на Джура. — Ще ви измъкна оттук след два дни.

Той излезе и в настъпилата тишина Силеан се опита да каже нещо на Джура, но тя бе твърде ядосана, за да слуша. В един миг се чувстваше предадена, в следващия миг осъзнаваше, че Роуан е трябвало да тръгне с ултените и да изостави ириалските жени. Джура се усещаше твърде объркана и не можеше да заспи. Ако се беше омъжила за Дейр, техният брак никога не би влизал в противоречие с интересите на Ланкония. Защо тогава се вбесяваше, когато Роуан отдаваше предпочитанията си на Ланкония, вместо на нея?

Преди зазоряване Джура отиде до вратата и погледна към силуета на двореца. Побърка я мисълта, че Роуан е там, вероятно в обятията на друга жена. Каза си, че мисли като англичанка, не като ланконка. Не биваше да разсъждава така! Първо трябваше да се грижи за Ланкония, после за себе си.

Опря главата си на студените камъни и се опита да проясни мислите си. Не успяваше. Искаше Роуан да се върне и не я интересуваше нищо друго. Не можеше да чака докато той се умори от ултенските жени или докато надменният й брат се отегчи от тях. Тя би се обзаложила, че Гералт не е даже помислял какво е станало с нея и Силеан, да не говорим за Брита, която го бе унижила. Гералт никога не бе проявявал съчувствие към другите.

Докато Джура си мислеше, че Роуан е мъртъв, тя съжаляваше, че не е могла да му помогне в управлението на Ланкония. Ето — сега имаше възможност да му помогне!

— Джура — тихо й каза Силеан — не си спала цяла нощ.

Джура обърна блестящи очи към приятелката си:

— Ние ще се измъкнем оттук! — разпалено започна Джура. — Ще използваме тези английски оръжия на Роуан — думите! Ние няма да убиваме и осакатяваме — ще направим нещо по-лошо. Ще кажем на тези жени това, което Марек скрива от тях. Ще им кажем, че извън техните земи е пълно с мъже. Стотици свободни мъже! И всяка жена може да си избере мъж само за себе си, да живее с него и да му роди толкова мъжки рожби, колкото си иска.

— Но ние не говорим езика на ултените — напомни Силеан. — Роуан каза, че ще ни измъкне оттук след два дни. Не трябва ли да постъпим така както той казва?

— Ще му помогнем! — твърдо каза Джура.

Само една от техните надзирателки говореше езика на ириалите. След дълго старание Джура успя да я въвлече в разговор. Надзирателката непрекъснато напомняше на Джура да работи. В късните часове на утрото всички жени наоколо внезапно спряха да работят. По улицата минаваше кортежът на Марек. Той се бе излегнал в карета, заедно с четири красиви жени, които го ухажваха. Марек бе стар, тлъст, мръсен, беззъб и грозен.

Следваха две други карети, в които бяха настанени!! Роуан, Дейр, Гералт и феарените. Джура усещаше тръпките на възбуда, които заливаха жените при вида на тези силни и привлекателни мъже. Тя стисна дланите си в юмруци, за да ги овладее, когато край нея премина Роуан.

— Колко изтощени изглеждат тези мъже — каза Джура, правейки се, че потиска отегчена прозявка.

Ултенската надзирателка, която говореше ириалски, я погледна изненадано.

— В моята страна такива мъже изобщо не ги поглеждаме — направо ги гоним — продължи Джура, като се опитваше да звучи колкото се може по-пренебрежително. — Хайде да работим. Предпочитам да се бъхтя, а не да гледам тия слабаци.

Джура разбра, че е привлякла вниманието на надзирателката, която започна да си шушука с другите пазачки. Планът на Джура започваше да се осъществява.

Не след дълго Силеан и Джура отново се заеха за работа — вадеха камъни и подравняваха поляна. При тях започнаха да прииждат ултенски жени и да ги разпитват къде са живели и какви са били тамошните мъже. Джура изтри потта от челото си, облегна се на лопатата си и започна да разказва за брака между един мъж и една жена. Тя изчакваше думите й да бъдат преведени и втрещената аудитория да ги възприеме.

По залез слънце Джура и Силеан седяха под сенките надве различни дървета, пиеха изстудени плодови сокове и разправяха за стотиците свободни мъже в останалите ланконски земи. Ултенките с особено удоволствие слушаха за силните мъже зерни, които трябваше да се примиряват със своите едри и грозни жени.

Джура отговаряше на всички питания, породени от ненаситното женско любопитство, дори на недоумението как могат ириалските мъже да харесват толкова високи жени като нея и Силеан.

— Успяват! — лаконично обясни усилията на ириалските мъже Джура, с принудена усмивка на уста.

Тази нощ тя за първи път откакто ги бяха пленили спа сравнително спокойно.