Джуд Деверо - Кралицата дева

— Сестра ти бе заробена, докато ти се опиваше от плътски наслади. Сега трябва да сложим край на този бунт, който може да докара война за цяла Ланкония.

Гералт се отърси от захвата на Роуан:

— Остави ги да убият стария Марек. Какво те засяга? Аз ще управлявам ултените. Ти ми отне ириалите, аз ще взема ултените.

Силеан и Джура си пробиха път през тълпата точно на време, за да чуят последните думи на Гералт.

— Ти не можеш себе си да управляваш, камо ли цяло племе! — кресна му Джура. — Мислиш само за себе си, а не за народа и страната си. Не си верен на ириалите, на което и да е друго племе или отделен човек в Ланкония. Ти даже не успя една нощ да прекараш с Брита без да предизвикаш война. Мислиш се за велик и си убеден, че тези жени ще те следват ей така, заради черните ти очи, а изобщо не забелязваш, че тъкмо в този момент жените са твърде разгневени, за да те забележат и да се замислят преди да те прегазят. — Джура се огледа.

Останалите мъже в залата бяха обкръжени от прииждащите навъсени жени, тършуващи из целия палат.

— Те са вбесени от Марек, който ги е лъгал толкова години — продължи Джура. — Кръвта им кипи, може да не се задоволят с убийството на един мъж, а да поискат да убият всички мъже, които намерят. Трябва да ви измъкнем оттук. — Джура се обърна да излезе, но Роуан хвана ръката й.

— Ти не подкрепи брат си! — учудено й викна той.

— Брат ми е ириал, не ланкон — каза тя докачено. Има ли някакъв друг изход? Моля те, Роуан, не опитвай да се измъкнеш със сладки приказки — тези жени искат кръв!

За миг той погали бузата й, после се обърна към коридора, водещ към спалните.

— Следвайте ме! — нареди Роуан и само Гералт се поколеба да изпълни заповедта. Роуан го хвана за раменете и го тласна подир другите.

Гералт се дърпаше като опърничаво момче:

— Остави ме, узурпатор такъв! Жените няма да ми направят нищо лошо, аз съм техен господар!

Джура взе доста спокойно от близката маса една ваза и я стовари върху главата на Гералт. Той плавно се свлече на пода.

Роуан я погледна с възмущение.

— Сега как ще го измъкнем?

— Ти ще го носиш. Хайде, нямаме време за губене. Жените вече разграбват двореца. Роуан без да възразява повече изпълни заповедта на жена си и метна едрия Гералт на раменете си. После поведе групата надолу по коридора. От двореца можеше да се излезе само от парадната врата, но през последните години на сравнително безопасно съществуване ултените бяха притъпили бдителността си и бяха построили житница срещу един от прозорците на двореца.

— Дейр — каза Роуан — вземи тази мраморна плоча и я прехвърли от прозореца до покрива на житницата.

Нужни бяха усилията на четиримата мъже, заедно с Джура и Силеан, за да закрепят дългата и тежка мраморна плоча между двете сгради. Тя едва се крепеше, беше тясна, наклонена и хлъзгава. Минаването по този импровизиран мост бе доста опасно.

— Аз ще мина първа — понечи да тръгне Джура, но Роуан я дръпна назад.

— Аз пръв ще опитам. Погрижи се за брат си — започва да се свестява.

Джура само бегло погледна Гералт, който се надигна, седна на пода и започна да разтрива главата си, която се цепеше от болка. Джура се загледа в Роуан, който премина по мраморната плоча и достигна съседната сграда. Другите един по един го последваха.

Гералт отказа да тръгне с тях:

— Ще остана тук. Тук е моето място — каза той на Джура. — Не искам да бъда втори, не искам този англичанин да е над мен.

— Той е повече ланкон от теб — възрази Джура. — Тал знаеше какво прави.

— Предадоха ме всички — тъжно каза Гералт. — Върви с него. Аз ще остана тук и ще се справя с този хаос.

Джура вече бе стъпила на мраморната плоча, но все още се държеше за рамката на прозореца и гледаше как брат й изправи рамена, вдигна глава и тръгна към вътрешността на двореца, където вилнееха жените.

— Джура, хайде! — извика я Роуан. Джура се реши:

— Трябва да отида с него! — викна на Роуан и пристъпи обратно през прозореца.

Роуан си позволи да ругае в продължение на няколко безценни секунди, после свали ботушите си и тръгна обратно по мраморната плоча. Този път трябваше да изкачва наклона на импровизирания мост и единственият начин да се задържи върху хлъзгавия мрамор бе да тръгне бос. Останалите зад гърба му молеха да се върне, но той продължи, като им заповяда веднага да напуснат града.

В дворцовия коридор нямаше и следа от Джура и Гералт. Само няколко ултенски жени съдираха тапетите. Те спряха и загледаха с омраза Роуан. Вчера за тях той бе бог, днес бе демон. Роуан внимателно се усмихна на жените и бързо отмина покрай тях. Не беше трудно да забележи Джура и Гералт, защото те бяха с цяла глава по-високи от ултенските жени. Джура храбро защищаваше брат си и се опитваше да каже нещо на ултенките, но никой не я разбираше.