Джуд Деверо - Кралицата дева

Джура набързо опакова нещата им, качи се на неоседлания си кон и потегли след Роуан. След няколко минути се убеди, че опасенията на Роуан не са напразни. Тя не искаше да признае даже пред себе си колко прав е бил той в най-мрачните си предвиждания.

Гералт винаги е бил отличен боец, но когато бе разгневен, ставаше направо неотразим. Той бе успял да плени и тримата феарени. Явно се бе промъкнал до тях докато са спели. В момента ги заплашваше със смърт, ако не му признаеха как, кога и къде са убили сестра му.

Джура изскочи на поляната тъкмо в момента, когато ножът на Роуан се заби пред краката на Гералт. Джура разбра, че ще се сбият. Тя смушка коня си, за да застане между тях, но вече бе твърде късно. Даже години след това, тя не можеше точно да определи последователността на събитията в последвалите няколко мига. Феарените, които идваха с мир, бяха нападнати два пъти в продължение само на броени часове и сега техният гняв бе насочен към Гералт. Те усетиха възможността да се разправят с него и скочиха с оръжие в ръка. Младият Кеон, който току-що се събуждаше от пиянски сън, се огледа, видя бъркотията и не разбра кой кого напада. Стори му се само, че любимият му крал Роуан е застрашен. Кеон хукна с изваден меч и прикри с тялото си тялото на Роуан. Един от феарените замахна с меч към Гералт. Гералт отстъпи встрани и мечът на феарена прониза сърцето на Кеон. Ако Кеон не бе застанал пред краля си, убитият щеше да бъде Роуан.

За миг само сякаш всичко замря. Кеон падна без звук на земята. Всичко наоколо сякаш бе замръзнало.

Роуан се опомни пръв. Коленичи и взе момчето на ръце.

— Ще кажеш ли на баща ми, че не съм умрял напразно? — прошепна умиращото момче.

— Ще му кажа — нежно обеща Роуан.

Бавно, превъзмогвайки болката, Кеон сложи ръката си на рамото на Роуан.

— Не съм живял напразно. Умирам за своя крал — безжизненото тяло се сгърчи в прегръдките на Роуан.

— Това означава война — каза безгрижно Гералт като поставяше меча си в ножницата.

Джура се обърна и погледна брат си. В очите му сякаш искреше радост. Той бе щастлив от смъртта на това момче, бе щастлив от очертаващата се война, бе щастлив, че сега Брокаин ще убие Роуан. В този миг Джура разбра, че Гералт изобщо не го е грижа за Ланкония, а мисли само за себе си и е движен единствено от властолюбив.

Джура погледна към Роуан, който все още държеше момчето, но не успя да разгадае израза на лицето му. Лицето на Роуан бе сякаш изваяно от хладен мрамор и бе скрило чувствата му. Джура предположи, че той също е разтревожен от надигащата се война.

Бавно и внимателно Роуан се изправи с тялото на момчето в ръце и тръгна към гората.

— По-добре да побързаме — започна Гералт. — Брокаин ще…

Джура студено изгледа брат си:

— Ти ще останеш тук, ще чакаш и ако нараниш някого, аз ще те убия — каза тя през зъби.

— Но, Джура… — опита се да възрази Гералт.

Тя се отдалечи от него и навлезе между дърветата, където Роуан бе отнесъл Кеон. Силеан извика след нея да остави Роуан сам, но Джура искаше да го намери. Двамата трябваше да решат какво да предприемат сега, когато момчето-зерна бе мъртво.

Навлезе навътре в гората и когато видя Роуан и момчето, се побоя да приближи. Гледката бе странна — Роуан бе прострял тялото на Кеон върху един камък — като върху олтар. Самият Роуан бе коленичил пред простряното върху камъка тяло.

Джура остана абсолютно неподвижна. Роуан не се обърна към нея — седеше там, коленичил, с лице заровено в ръцете си. Трябваше й известно време да разбере, че Роуан плаче.

Джура бе парализирана от това откритие. Тя никога не бе виждала мъж да плаче. Виждала бе само няколко жени да плачат, но безпогрешно разпозна звуците, които идваха откъм Роуан. Джура не отиде при него — не знаеше какво да прави с плачещ мъж.

Тя се дръпна зад едно дърво — наблюдаваше и чакаше. Не искаше да го оставя сам, но не можеше и да отиде при него — просто не разбираше реакцията му на смъртта на момчето-зерна. Дали се боеше от собствената си смърт, която Брокаин му бе обещал? Или плачеше заради бъдещата война?

В един момент Роуан заговори. Той се обръщаше към Бога, когото мислеше за свой покровител. Джура напрегна слух, за да долови думите му.

— Провалих се, Господи! — тихо говореше Роуан. — Провалих надеждите на баща си, на страната, даже на съпругата си.

Джура се намръщи на това и още повече напрегна слух.

— Моля те, освободи ме от тази мисия — продължи той. — Казах ти, че не съм достоен за нея. Аз съм мързелив и страхлив, както ми казваше старият ми възпитател. Не мога да обединя тази страна. Не ми е писано да я обединя — той отпусна глава в ръцете си и отново заплака. — Джура ме прозря. Джура знаеше, че ще се проваля. Господи, аз не съм избраният за тази мисия! По-добре някой друг да се бе родил като син на Тал. Ето го това момче, което умря за мен, за да спаси ненужната ми душа! Не мога повече! Ще се върна в Англия и ще оставя Ланкония на истинските ланкони. Прости ми, татко, че не оправдах надеждите ти — той отново заплака.