Джуд Деверо - Кралицата дева

Брита тръгна някъде сама в тъмнината, но Роуан веднага скочи и хвана рамото й:

— Няма да изчезваш от погледа ми!

— Аз съм кралица и… — внезапно гневният израз на лицето й се смени с прелъстителен.

— Искаш ли да дойдеш с мен?

Той пусна рамото й, обърна се към Джура:

— Джура, върви с нея. Не й позволявай да избяга! Джура остави неразседлания си кон и потъна заедно с Брита в тъмнината.

— Той няма да ме даде на Яин! — изсъска й Брита в мрака, когато се скриха от погледите на останалите. — Той винаги ще предпочете да има кралица до себе си, докато ти си…

— Млада, здрава и способна да му роди деца — уморено я прекъсна Джура. — Опитай се да прелъстиш някой друг. Ако моят съпруг те бе пожелал, щеше да те вземе. Не виждаш ли, че той иска преди всичко мир за Ланкония.

Брита не отговори веднага, преценявайки опонентката си:

— Да властва над цяла Ланкония?… Даже аз не съм мечтала за това. Как смята да убие всички нас, които царуваме над племената?

— Той не смята да убива никого доколкото знам. У този мъж има някакво неестествено отвращение от смъртта. Той не убива дори зерните!

Тази новина толкова впечатли Брита, че от интонацията й изчезна истеричната заядливост:

— Той мисли, че може да ни обедини — мен и Яин — без да се пролива кръв?

За миг Джура усети близост с Брита:

— Той е англичанин, дебелоглав англичанин. Главата му е сякаш от гранит. Освен това вярва, че Господ говори с него. Самата аз изобщо не го разбирам, но Тал го направи крал и Роуан ще властвува докато… докато…

— Докато някой го убие. Той не е за тоя свят — довърши Брита. — Добре че не се омъжих за него.

Джура отново я усети като врат:

— Той съвсем не е искал да се жени за теб. А сега, да се връщаме. Тази нощ ще си под наблюдение и ако моят мъж не обича да убива, а моят брат е склонен само да връзва жените, то аз съм нетърпелива да опитам една техника за хвърляне на нож, която наскоро усвоих. Ще те убия, ако се опиташ да избягаш!

Брита не отговори и двете се върнаха в стана. Брита седна малко настрана от другите, запали огън и започна да си приготвя лека вечеря. Тя наблюдаваше Роуан, който се наричаше крал на Ланония, а беше само крал на Ириал. Той непрекъснато зяпаше Джура и Брита окончателно се увери, че е глупак. Бе се влюбил в момичето и по този начин бе станал уязвим. Не бива да обичаш, ако искаш да си на власт! Брита бе научила това твърде добре. Урокът й бе даден от бащата на Дейр. Тя се бе влюбила в един младеж. Обичаше го с цялото си сърце.

Бащата на Дейр заповяда да убият младежа. Това, което вбеси Брита най-много, бе че мъжът й не ревнуваше. Той просто й даде урок. Когато някой обича, силите му отслабват. Брита бе усвоила добре урока. Тя никога вече не се влюби. Никого не обикна — даже съпруга си и сина си, който й бе отнет.

Сега, докато наблюдаваше как Роуан не сваля поглед от Джура, Брита разбра къде е неговата слабост. Този мъж никога нямаше да постигне целта си, защото имаше слабо място.

Тя огледа другите от групата. Изключи от сметките си Силеан. Тя бе „добра“ жена — открита, мила, обичлива — седна дума — безполезна. Джура бе източник на конфликти. Тя все още не бе осъзнала, че обича Роуан и по тази причина умът й бе бистър. И не се притесняваше да убива. Бе обучавана да убива. Брита знаеше, че трябва да се пази от Джура.

Брита дълго разглежда сина си Дейр. Бе хубав млад мъж и в него личаха някои от чертите на баща му, но Брита не виждаше в сина си характера на някогашния си съпруг. У Дейр нямаше и следа от амбициите на майка му. Брита не се надяваше, че Дейр ще бъде на нейна страна в битката с английския узурпатор. Не — Дейр бе колкото вател, толкова и ириал.

Накрая погледът й спря върху Гералт и там тя откри каквото търсеше. Той бе пълен с омраза. Брита трябваше да потисне усмивката си, когато се сети за наивността на момчето — защото Гералт бе момче. Бе дошъл при Брита в нощта на брачната церемония. Имаше вид на кученце, умоляващо да бъде харесано. Беше се перчил и хвалил, но не можеше да прикрие страха си да не бъде отхвърлен. Отначало Брита бе вбесена, че Роуан й праща това момче, сякаш тя бе разгонена кобила, за която всеки жребец бе добре дошъл. После огледа Гералт, забеляза страстта в очите му и реши, че може да го ползва като източник на информация. Тя му позволи да се заблуждава, че я е съблазнил. Той бе неопитен, но енергичен любовник и Брита установи, че Гералт има нужда не от жена, а от майка. Той започна да й разкрива душата си, когато тя го гушна и приласка. Гералт й разказа как бе намразил Роуан, защото Тал винаги му го бе давал за пример.