Джуд Деверо - Кралицата дева

— Гералт трябваше да остави гвардеецът да те убие! — каза тя с очи, потъмнели от гняв. Този мъж бе англичанин — той мислеше като англичанин, говореше като англичанин и действаше като англичанин.

Роуан отстъпи крачка назад.

— Какво искаш да кажеш?! — прошепна той.

— Чуй ме, англичанино: аз винаги ще предпочета да жертвам живота си, но да помогна на своята страна. И сега съм готова да умра за земята си. Моят брат, който ти обиди, ще направи същото. Ти зае трона, който трябваше да е негов, но той уби, за да спаси живота ти, защото и той иска да настъпи мир между племената. Ние виждаме по-далеч, отколкото можеш да си представиш — знаем колко е невъзможен мирът между ланконияните, но рискуваме живота си, помагайки ти да го постигнеш, а ти ни презираш за това.

— Презирам избухливостта ви! — сопна се в отговор Роуан. — Вие мислите с бойна брадва в ръце. Гералт се разгневи, защото вателската кралица заплаши живота на един ириал. Гералт мисли само за доброто на ириалите, а не за доброто на цяла Ланкония. Той може да бъде добър крал на едно племе, но никога няма да види себе си и своето племе като част от цялата страна. Вместо да убива гвардееца и да отвлича кралицата, трябваше да дойде при мен и да ме предупреди. Като отвлече кралицата, Гералт ни изправи на ръба на войната. — Роуан се наведе към Джура. — А може би брат ти просто не желае мир между вателите и Ириал? Ириалите ще ме убият, ако вателите, които аз доведох, ги нападнат. Тогава Гералт ще стане крал.

Тя замахна да го удари, но той хвана ръката й:

— Върви! — каза той. — Доведи Дейр и Силеан. Ще тръгнем за Феарен колкото се може по-скоро.

Роуан я гледаше докато се отдалечи, после влезе в палатката. Брита лежеше на леглото и го наблюдаваше как отива до масичката с храната. Той изпи няколко големи глътки вино, за да овладее вълнението си. Глупостта на Гералт не му даваше мира. Роуан наистина искаше да убеди Брита за пътуването до Феарен. Той чакаше своя пратеник да се върне с вестта, че Яин е готов да приеме новия крал на Ириал.

Сега Гералт бе принудил Роуан да ускори плановете си и обстоятелствата се бяха стекли така, че Роуан трябваше да убеждава една обидена и разярена кралица. На всичко отгоре, заради бъркотиите на Гералт, жена му отново го бе намразила и това бе най-тъжното за Роуан. Той не бе успял нищо да й докаже, не бе успял да я накара да прозре начина му на мислене. Джура все още бе убедена, че това, което прави нейният егоистичен брат, е добро за Ланкония, а съпругът й е просто чужденец, който нищо не разбира.

Роуан остави празната винена чаша и изруга. Ще трябва да вземе Гералт със себе си във Феарен. Джура можеше и да вярва, че брат й мисли за доброто на Ланкония, но Роуан не му вярваше. Имаше нещо повече от гняв в очите на Гералт тази сутрин. Някаква отблъскваща алчност светеше в тях. Роуан инстинктивно усети, че Гералт иска мирът между ватели и ириали да бъде нарушен. Той се чудеше дали в стремежа си да го свали Гералт не се е опитал да привлече Брита като съюзник, а тя му е отказала. Брита никога не би се свързала с един принц-дете. Тя би се съюзила само с крал — равен по власт на нея самата. Ако подозренията му спрямо Гералт са основателни, това означава, че не може да си позволи да замине и да остави Гералт сред смесилите се ватели и ириали. Роуан се надяваше да прекара в това село поне един месец и да заздрави мирния съюз между людете от двете племена, да укрепи собствения си брак, а сега трябваше да замине и да остави хората да се оправят сами както могат.

— Дявол да го вземе! — изруга Роуан. Не стига че Гералт бе съсипал всичко, а сега се налагаше това невъздържано момче да му досажда и по пътя за Феарен. През цялото време на пътуването Роуан трябваше да се пази от удар в гърба, ако вярно бе преценил намеренията на Гералт.

При мисълта за удар в гърба, лицето на Роуан се изкриви. Джура никога не би защитила гърба на съпруга си от стрелите на собствения си брат…

Той се обърна към Брита:

— Време е да тръгваме. Извади парцала от устата й. Брита изригна в лицето му:

— Гвардейците ми ще те убият за това, което ми стори! Няма да дойда с теб и моите хора никога няма да повярват на сина ми, израснал в Ириал. Той бе достатъчно глупав и се остави да бъде пленен от Тал! Не искам да имам нищо общо със страхливци като него!

— Доколкото знам, Дейр е бил съвсем дете, когато е бил пленен. Нападнал го е самият Тал.

— Дете или не — загубил е битката — каза тя. — Не се е държал като син на баща си. Съпругът ми бе царствен мъж. Вател! Не някакъв си ириал, като непохватното момче, което изпрати в леглото ми.