Джуд Деверо - Кралицата дева

И за двамата денят бе направо божествен! Първият ден, който прекарваха заедно без да се карат. Роуан без много ентусиазъм показа на Джура техниката за хвърляне на нож. Той бързо разбра, че Джура има естествена склонност да борави с оръжия и след като се бе упражнявала около час, тя хвърляше ножа не по-зле от него.

— Трябва да обучиш и моите рицари — каза той заядливо.

— Не и Нийл! — сопна се тя. — Не ми харесва този човек!

Роуан понечи да й възрази, но си замълча. Сигурно Нийл не се харесваше и на други ланкони, не само на Джура.

Стори им се, че денят отлетя твърде бързо. Бяха женени от няколко седмици, а не знаеха почти нищо един за друг. Между тях се бе натрупал толкова гняв, че за установяването на доверие бе необходимо време. И двамата бяха възпитавани и обучавани като воини. Лора бе приучила Роуан на някои по-деликатни маниери по отношение на дамите и той си бе създал някаква представа за мястото на жената в живота на мъжа, но Джура нямаше понятие за това, което Роуан очаква от нея.

През целия ден всеки от тях се стараеше да достави удоволствие на другия, без да знае какво очаква от него брачният му партньор. Джура поиска да се състезават в стрелба с лък — на времето това бе накарало Дейр да поиска ръката й. Но Роуан не одобри тази идея. Той искаше да покаже на Джура как свири на лютня, да я научи на няколко английски песни. Джура си знаеше, че няма никакъв музикален слух и не желаеше да разкрие този си недостатък пред Роуан. Нито един от двамата не искаше да прави нещо, в което другият бе по-добър.

Оставаше им да ядат, да се любят и да разговарят. Роуан с удивление научи историята на нейното детство. Първоначално той не можеше да възприеме съществуването на женска гвардия, но сега слушаше с разбиране обясненията на Джура за нейното военно обучение — Роуан си спомняше как тя бе защищавала тила му.

— Но кога танцувахте, кога играехте? Не яздехте ли, ей така, безцелно през поляните, за да се любувате на пролетните цветя?

— Ами ти кога си танцувал и играл? — отвърна тя. Отново се любиха през нощта и заспаха прегърнати.

Още не беше се развиделило, когато се събудиха от тропота на галопиращ кон. Роуан и Джура заедно се изтъркулиха от леглото, навлякоха туниките си и се спуснаха към входа на палатката. Роуан нареди на Джура да остане зад него, но тя не се подчини.

Застана редом с него, с меч в ръка, в очакване на конника.

Беше Гералт — мургавото му лице бе почерняло от ярост. През седлото на коня му бе метната Брита — с вързани ръце и крака и затъкната уста.

— Какво си направил, глупако? — избухна Роуан преди още Гералт да е отворил уста.

Роуан хвана юздите и спря коня, после взе Брита в обятията си. Очите на вателската кралица пламтяха от ярост.

— Какво е извършила? — попита Джура брат си.

— Няма значение какво е извършила! — кресна Роуан. — Погубил си всички ни с детските си сръдни!

Гералт скочи от коня и се хвана за меча. Джура застана между съпруга си и брат си.

— Няма да се биете сега! — викна им тя. — Ще поговорим и ще решим какво да правим.

Роуан все още държеше Брита на ръце. Яростта и обидата, излъчващи се от лицето й, разбиваха всичките му мечти за обединена Ланкония. И всичко това, заради детинския ум на неговия природен брат. Гералт искаше властта заради самата власт, а не защото имаше намерение да извърши нещо полезно с нея.

— Чух я как заговорничи да нападне ириалите! — каза Гералт, а гласът му бе изпълнен с омраза към Роуан. — Измъкна се от леглото, което споделяхме тази нощ — глупачката си мислеше, че съм заспал — той гневно изгледа Брита. — Стара жена като теб не може да ме изтощи и омае достатъчно, за да заспя — злобно излая Гералт в лицето на Брита. — Проследих я. Тя отиде при един от своите гвардейци и му заповяда да намери палатката ти и да убие теб и Джура. Убих гвардееца и когато тази усойница заспа, завързах я и я докарах тук.

Джура погледна към Роуан.

— Брат ми е спасил живота ти, моя също. Не биваше да се съмняваш в него.

Роуан беше поразен:

— Той предизвика война, защото не можа да задържи една жена в леглото си и ти искаш аз да му имам доверие!

— Ти!… — извика Гералт и пристъпи към Роуан с изваден меч.

Роуан понечи да остави Брита на земята, за да изтегли меча си, но Джура отново застана между тях.

— Трябва да предотвратим войната! — викна им тя. — Ако вателите открият, че кралицата им е изчезнала, ще изколят спящите ириали. Трябва да намерим изход от положението, и то веднага!