Джуд Деверо - Кралицата дева

Джура не бе англичанка. Тя казваше това, което мислеше, действаше според убежденията си и вземаше това, което пожелаеше. Роуан можеше да не се тревожи, че тя ще го измами. Джура щеше да му каже в лицето дали намира постъпките му за добри или лоши.

Гой глупашки бе провалил първата им любовна нощ и след това се боеше, че тя вече никога няма да поиска да се люби с него. Стана ясно, че страховете му са били неоснователни.

— Малката ми нетърпеливка, нека те науча на някои неща — каза той с усмивка. После я повдигна и бавно проникна в нея докрай. Изненадата и благодарността за неочакваното усещане озариха лицето й, което го изпълни със задоволство. Най-после се намери нещо, заради което да не бъде наречен от нея „глупак“. В тази област той бе с опит, а тя бе пълен невежа. Но и това се промени само след секунди. Джура бе силна, умна и страстна — въображението й откриваше извори на наслади, които Роуан не бе подозирал дори в сънищата си. Срещите му с жени бяха твърде спорадични. Старият Фейлан се придържаше към убеждението, че бойните умения са: по-необходими от любовните. Повечето жени, които се бяха отдали на Роуан, бяха движени предимно от суета — искаха да се похвалят, че са се любили с чаровен принц. Те просто бяха оставяли на Роуан да извърши необходимите движения.

— Джура! — трескаво шепнеше той, ръцете му галеха твърдите й, дълги бедра, докато ханшът й се повдигаше и спускаше върху скута му. Струваше му се, че ще умре от екстаза, до който го докарваше утробата й.

Не издържаше вече и без да излиза от нея я простря върху килима и свърши с няколко яростни, дълбоки прониквания. Тялото му се разтресе от спазми, изригнали сякаш от дълбините на душата му. Притисна Джура толкова отчаяно, че тя закрещя.

— Ще ме прекършиш! — опитваше се Джура да отхлаби хватката му.

Той се разсмя.

— Ще те сгъна и ще те пъхна в джоба си. Ще те вадя само когато си добра с мен като в онзи първи миг — край реката.

— Аз съм си винаги същата Джура от реката — каза тя, намествайки тялото си по-близо до неговото.

Той широко се прозина.

— Ти може да си свикнала да спиш на земята, но аз предпочитам леглото — Роуан вдигна Джура като малко дете и въпреки протестите й я отнесе в леглото. Намести се до нея, взе я в прегръдките си, дръпна завивката върху им и тутакси заспа.

Но не и Джура. Умът и тялото й бяха твърде изпълнени с нови усещания. Когато Роуан задиша дълбоко и тялото му се отпусна, тя се изхлузи от леглото, взе туниката му от земята, навлече я презглава и напусна палатката.

Нощният въздух охлади лицето и голите й крака. Тя се загледа в луната, усмихна се, обви ръце около тялото си. Най-сетне наистина бе загубила девствеността си. Така се чувстваше първия път, когато бе срещнала Роуан след като бе плувала в реката. Никога не бе изпитвала същото към Дейр. Ако само можеше да се усеща и с Роуан толкова спокойна и защитена, колкото с Дейр.

Студеният вятър я прониза, побиха я тръпки и тя се върна в палатката. Загледа Роуан на светлината на свещите — спеше спокойно като бебе, с обърнати нагоре длани. Изглежда бе предизвикала някакъв шум, защото Роуан се размърда, ръцете му се протегнаха опипом, сякаш търсеха някого.

„Мене“ — помисли си тя, духна свещите и се пъхна в леглото при него.

Събуди я нещо, което гъделичкаше носа й. Тя се стресна, отвори очи и видя надвесеният над нея Роуан, който гъделичкаше носа й с кичур от собствената й коса. За миг бе изненадана от присъствието на мъж в леглото й, после си спомни изминалата нощ и се изчерви.

Роуан се усмихна разбиращо.

— Добро утро, съпруго — каза той и нежно я целуна. — С какво ще ме забавляваш днес? Обзалагам се, че няма да е по-хубаво от вчера, когато облечена в тази кадифена одежда ме отвлече в това райско кътче. Ако знаех, че толкова ще ревнуваш от Брита, щях да я поканя да присъства на нашата любовна игра.

Джура не бе свикнала да се шегуват с нея.

— Не аз измислих всичко това! — рече тя презрително. — Сестра ти каза, че ще е добре ако се опитам да изглеждам като англичанка, за да… за да… — тя вдигна поглед към него и безпомощно се усмихна.

— За какво? — невинно попита той.

— Брита нямаше нищо общо с това. Ако искаш да припкаш като кученце около тази стара жена, това си е твоя работа — тя се отдръпна от него и понечи да стане от леглото, но той я задържа.

— Брита не е стара. Тя е красива, властна жена и нейната сила привлича мъжете, особено царствените мъже като мен. — Аз съм по-красива от нея! — почти извика Джура и разбра по израза на лицето му, че той не й се присмива. Заговори по-тихо. — Истината е, че Брита спечели — снощи я спасих от отегчителна вечер. — Джура се прозя.