Джуд Деверо - Кралицата дева

— Красива като англичанка? — прошепна тя, без да сваля поглед от него. — Красива като жената, за която е трябвало да се ожениш?

Той се засмя дълбоко, гърлено.

— Никоя англичанка не може да се сравни с теб! — Роуан постави ръката й в нейния скут и внимателно я погледна. — По-добре е да свалиш част от дрехите си, ако искаш да масажираш раменете ми.

Джура усети как кръвта нахлува в лицето й. Беше се събличала пред него, но сега, в меката светлина на свещите, всичко изглеждаше някак различно. Освен това тя знаеше, че щом се съблече, ще последва нещо болезнено и неприятно — като миналия път. Не че се боеше — просто изведнаж я обзе познатото усещане за възбуда преди битка.

Пое дълбоко въздух, за да се успокои и свали презглава кадифената роба. Остана само по впитата в тялото й копринена туника. Многогодишните тренировки бяха развили мускулите, които моделираха бедрата, открояваха талията и поддържаха гърдите високи и твърди.

Роуан й се любуваше. Възхитата му избухна в толкова дълбоко стенание, че Джура се разсмя. Забавляваше я начинът, по който този англичанин се възхищава на физическата красота и я кара да се чувства странно и приятно. Даже й се струваше, че вече няма значение дали може да мята копие или не.

— Джура! — прошепна той и разтвори подканващо обятия.

Тя откликна и това бе най-естественото нещо на света. Да го отблъсне бе все едно да откаже чаша вода на умиращ от жажда човек.

Той нежно целуна устните й — не силно, не яростно, а спокойно, сякаш щеше да прави това до деня на Страшния съд. Играеше си с устните й, докосваше ги с върха на езика си. Когато отдели устни от нейните, тялото й бе омекнало като восък и той можеше да го моделира според желанията си. Тя се отпусна в ръцете му със затворени очи.

Джура бавно отвори очи и го погледна. Клепките почти закриваха очите му, устните му изглеждаха омекнали от целувките. Не бе виждала мъж в такова състояние, особено този англичанин, който непрекъснато се мръщеше недоволно. Сега очите му бяха пълни с нежност и желание. И обреченост — не искаше да бъде никъде другаде освен тук и сега — с нея! Сърцето на Джура заби ускорено. Този англичанин казваше, че я обича! Вярно ли беше това? Любов ли бе отпечатана на лицето му?

Той погали лицето й с върховете на пръстите си, после с цяла ръка — дланта му се плъзгаше по бузите й, пръстите му ровеха в косата й. После целуна ъгълчетата на устните й, клепките…

Джура лежеше неподвижна в прегръдките му, приемаше нежните му милувки, а сърцето й биеше все по-силно. Кой би повярвал, че този едър мъж, който бушуваше, ругаеше и се биеше, може да е толкова нежен, когато докосва жена.

Той отново целуна устните й. Този път тя му отвърна. Сключи ръце около врата му и притисна обвитите си с коприна гърди към топлата, гладка кожа на торса му.

— Джура, любов моя! — прошепна той, парещите му устни изгаряха кожата на шията й.

Сърцето й биеше до задушаване. Пръстите му докоснаха дантелите край страничните връзки на копринената й туника. Внимателно и виртуозно, сякаш свиреше на инструмент, той отвърза възелчетата и разхлаби туниката.

Тя се задави, когато големите му, горещи и твърди ръце се плъзнаха под коприната и докоснаха гърдите й.

Той ги стисна здраво в шепи. За своя изненада Джура се чу да се кикоти от удоволствие като онези най-празноглави момичета, кандидатки за гвардията, които неизменно биваха отхвърляни. Вместо да се отврати от смеха на Джура — както подобава на ланконски воин — Роуан се усмихваше широко и в очите му блещукаше веселие.

— Джура има гъдел! — смееше се той. — Великият воин Джура има гъдел!

Тя опита да се освободи, но не можеше да се измъкне от ръцете му, плътно сключени около кръста й. Пръстите му пробягваха по кожата й. Тя се смееше като безумна. Блъскаше го, за да охлаби хватката му, но все едно опитваше да изкорени дъб. Пръстите мъчители се разхождаха под дрехата й. Джура продължаваше да се кикоти. Изнемощяла и безпомощна, се търкулна на килима.

Чу как дрехата й се разпаря и се опита да протестира, но виковете й не прозвучаха убедително, а и ръцете на Роуан продължаваха да я гъделичкат.

Изведнаж той престана и се загледа в нея. Джура бе гола или почти гола — туниката й бе разцепена от шията до петите. Гърдите й, дори когато бе легнала по гръб, стърчаха, настръхнали от желание. Роуан, коленичил, разтваряше бедрата й.

Лицето му бе загубило закачливия си израз. Сините му очи бяха потъмнели, вените на слепоочията му се издуваха и пулсираха. Мускулите на гърдите му се втвърдиха и напрегнаха. Ноздрите Му леко трепереха, докато я гледаше. Той гъвкаво се наведе, повдигна я, съдра остатъците от туниката и отнесе Джура до леглото.