Джуд Деверо - Кралицата дева

Тялото й бе чувствително както никога досега. Беше само малко изплашена.

— Сестра ти няма да прежали скъсаната си дреха — прошепна тя.

Той не отговори, остави я в леглото, застана над нея и се загледа в тялото й. Погледът му бавно се преместваше от палеца, нагоре по крака й към гърдите — до лицето й. Докато погледът му бавно опипваше тялото й, сърцето на Джура заби до пръсване. Гой седна на леглото, извърнал широкия си, блестящ и мускулест гръб към нея. Започна да се съблича. Не личеше да бърза — по-скоро имаше вид на човек, който цял живот е чакал този момент и има намерение да му се наслади докрай.

Роуан положи масивното си голо тяло редом с нейното. Косматите му крака се притиснаха до нейните, ръцете му обвиха тялото й, привлякоха го, галеха гърба й, спуснаха се надолу към хълбоците.

— Първия път не се представих добре, но сега ще се реванширам — прошепна той, преди да целуне отново устните й.

Тази целувка бе различна — не толкова нежна, а заредена с повече копнеж и жар. Кожата на Джура се сгорещи като от треска. Не искаше тялото му да се отлепя от нейното. Устните му тръгнаха надолу — от шията към раменете й, мишниците, свивката на лакътя — после зъбите му одраскаха дланта й. Тялото на Джура се сгърчи от удоволствие. Устните му отново се изкачиха до основата на шията й. Езикът му се пъхна във вдлъбнатината между ключиците. Ръцете му хванаха нейните и ги притиснаха от двете страни на тялото й, докато устните му галеха гърдите й.

Джура застена, главата й се мяташе във всички възможни посоки. Усещаше как по кожата й избива пот — тялото й се опитваше да се освободи от горещината, която я изгаряше отвътре.

Устните му слизаха все по-надолу. Влажният му език се залута по корема й, обходи мускулите му, засмука изпъкналите кокалчета на таза.

Роуан пусна ръцете й, пъхна своите под ханша й, повдигна го и езикът му потъна между бедрата й. Джура ахна, очите й широко се разтвориха.

— Роуан! — изстена тя.

— Да, любов моя! — отвърна той и вдигна устните си към нейните.

Бедрата й се разтвориха да го поемат и той влезе в нея леко, без болка. Обзе я божествена наслада. Изпълнена от екстаза на новото усещане, Джура изви тялото си в дъга. Главата й се мяташе по постелята. Той бавно излезе от нея — Джура впи пръсти в кожата на плешките му от страх, че може да го загуби, но той отново проникна в нея — бавно и сладостно. У Джура отвори очи и го погледна. Изразът на лицето му накара кожата й да настръхне. Сърцето й се разсумтя при вида на върховната, всепоглъщаща наслада, отпечатана върху чертите му.

Джура бързо разви усет за ритъма на новите, любовни усещания. Тя вдигна високо колена, за да улесни дълбоко проникващите му постъпателни движения. Навътре и навън! Отново и отново! Бавно, плавно, нежно!

Бяха изтекли само няколко мига или няколко дни, когато Джура усети, че има нужда от нещо друго или просто от нещо повече. Не знаеше какво е то. И не искаше да знае.

— Роуан? — прошепна тя въпросително.

Той отвори очи и огънят, спотаен там, стопли сърцето й.

Роуан се промени. В миг от олицетворение на нежността се превърна в диво животно. Грубо сграбчи крака й — обви го около кръста си. Джура сама качи другия си крак на рамото му и повдигна ханша си, а неговите движения станаха бързи и яростни. Тя посрещаше проникванията му с насрещни тласъци. Влагаше цялата сила и енергия, придобити от дългогодишните физически упражнения. Телата им мощно се сблъскваха едно в друго — яростта на желанието им необуздано нарастваше.

Страстта й избухна, пръскайки звезди в тъмнината зад стиснатите й клепачи. Ревящ прилив бучеше в ушите й. Тя крещеше като безумна, а ръцете и краката й се впиваха в тялото му — вкопчени с невероятна сила — като в единствено спасение сред морето на самотата.

Тя се притисна още по-плътно до него, когато той се разтресе и тялото му се сгърчи в спазми.

Лежаха известно време, вкопчени един в друг със силата на две здрави, първични същества. Телата им бяха окъпани в пот, крайниците — преплетени.

Роуан пръв отдръпна главата си назад, за да я вижда.

— Болеше ли те? — попита той с дяволита усмивка.

Джура не се подразни. Тялото й бе изпълнено с жега и всичките думи на света не биха могли да го обезпокоят.

— Не знаех! — прошепна тя. — Не знаех, че е толкова хубаво!

Той целуна бузата й.

— Честно казано, и аз не знаех. Нищо чудно, че мъжете… — той не продължи.

— Какво мъжете? — заинтересува се Джура и веждите й се извиха в очакване.