Джуд Деверо - Кралицата дева

За своя изненада Джура усети, че не върви с обичайната си, стегната походка. Сега вървеше плавно, изнасяйки бедрата си, сякаш плуваше. Изведнаж долови прилив на сили — никога в живота си не се бе чувствала толкова неотразима. Много по-силна, отколкото ако имаше копие и бойна брадва в ръце.

Устата на Роуан все така зееше, докато тя се приближаваше към него. Колко ласкателно!

— Ще те чакам в палатката ти след церемонията — каза тя с нисък, дрезгав глас.

Той кимна. Тя се усмихна, обърна се и тръгна.

— Джура — извика той — къде е палатката?

Тя го погледна през рамо и подхвърли без да спира: — Намери я. И си донеси лютнята. Може и да ми се прииска да ми посвириш.

Тя вървеше и усещаше как сърцето се блъска в гърдите й. Но се усмихваше. Чувстваше как зад гърба й Брита се опитва да привлече вниманието отново върху себе си. Напразно. Джура знаеше, че е победила! Оставаше само да се придържа към новата си роля до края на нощта.

Палатката на Роуан бе разкошна отвътре, със стени от копринен брокат и постлани на земята килими от далечните свети земи. Мебелировката бе английска — два стола, малка маса, свещници, легло. Джура се изчерви, когато се улови да разглежда дебелия, пухен дюшек, покрит с бродирана кувертюра.

Тя чакаше да дойде съпругът й. Влязоха слуги, оставиха вечерята на масата и на излизане й хвърлиха окуражителни погледи.

— Как върви церемонията? — попита тя.

— Креватите и храстите са пълни с любовници — отговори един слуга, намигайки. — А принц Гералт се настани в леглото на вателската кралица.

Слугите се изнизаха и тя отново остана сама. Безпокоеше се, че темпераментният й брат попада под влиянието на толкова коварна жена като Брита. Никой мъж не бе успял да я опитоми. Всъщност Роуан се справяше с нея доста добре. Тя бе казала, че няма да позволи на вателите да се женят с ириали докато Роуан не се бракосъчетае с нея, но хората й вече празнуваха сватбите си, а тя все още не бе жена на ириалския крал.

Джура така се бе размислила, че не чу как Роуан влезе в палатката, а и той сигурно бе оставил коня си някъде далеч.

— Тази усмивка за мен ли е? — нежно попита той. Тя погледна към него и се усмихна още по-широко:

— Ти постигна каквото искаше. Ириалите и вателите се женят помежду си, а в леглото на Брита има само принц. Може би от теб наистина ще стане добър крал.

Роуан се разсмя:

— Твърде много трябваше да рискувам, за да заслужа този комплимент. — Той отиде до масичката с храната. — Да ти налея ли чаша вино? Донесъл съм го от френските земи.

Тя пое от него високата златна чаша с инкрустирани необработени рубини. Опита се да я вдигне непринудено и да се държи като английска аристократка.

— Нормално ли протече церемонията? — попита Джура.

— Да — усмихна се той. — Нищо, че някои от двойките бяха вече консумирали брачните удоволствия, благодарение на твоите и на Лора усилия да ги отпратите заедно в уединение.

Роуан седна на килима и се облегна на един от, краката на леглото. Палатката не бе много просторна. Всичко бе на разстояние една протегната ръка — твърде близко, твърде интимно.

Джура дълбоко пое дъх. Не знаеше как да се държи приятелски с този човек — непрекъснато се караха, от мига, в който се бяха срещнали.

— Когато ние, жените от гвардията, се преуморим от тренировки, взаимно си масажираме раменете. Може би тъкмо сега имаш нужда да те масажирам? — предпазливо предложи тя, страхувайки се, че може да бъде отблъсната.

Роуан топло й се усмихна, в очите му се четеше благодарност. Той се излегна и протегна ръката си. Тя коленичи край него, хвана ръката му и надникна в синевината на очите му. За първи път от много време насам усещаше, че той я привлича. Ланкония, Дейр, Силеан, правото на брат й върху трона — всичко това бе сякаш далечен сън. Кадифето се диплеше около тялото й при всяко нейно движение. Светлината на свещите се отразяваше в златистите коси на Роуан.

— Свали си туниката и легни по корем — каза тя, опитвайки се да овладее трепета на гласа си.

В очите му лумнаха пламъци. Клепачите му се присвиха, когато премести погледа си от очите към устните й. Остави чашата с вино, разкопча колана и съблече туниката си през главата. Не носеше нищо отдолу. Светлината на свещите хвърляше отблясъци и сенки, които открояваха мощните мускули на торса му. На едното му рамо имаше белег и тя леко го докосна с връхчетата на пръстите си. Роуан й се усмихна:

— Фейлан бе недоволен, че не му отдавам цялото си внимание и ми даде урок — той хвана пръстите й, поднесе ги към устните си. — Красива си, Джура — каза той, целувайки ги, после пое палеца в топлата си, влажна уста и прокара езика си върху му. Покри с малки, гъделичкащи целувки дланта й, продължи към лакътя, като пътем запретваше ръкава й. — Знам, че си красива от първия миг, в който те видях, но днес…