Джуд Деверо - Кралицата дева

После се изправи и огледа критично снаха си.

— Да — мърмореше си Лора, — дп…

— Аз… Добре ли изглеждам? — попита Джура. — Хубава ли съм колкото Брита?

Лора се изсмя. Джура нямаше представа за собствената си красота и за силата, която тя й придаваше. За нея силата означаваше да стреляш добре, да яздиш добре, да се биеш мъжки в сражение. Сега щеше да разбере силата на красотата си.

— В сравнение с теб Брита е грозна и незабележима като нощно гърне — каза Лора, карайки Джура да се усмихне. Искам сега да излезеш и да отидеш право при съпруга си. Не бързай. Нека всички те разгледат и когато стигнеш до Роуан, кажи му, че ще го очакваш в палатката му след сватбената церемония. Не му казвай къде е палатката — нека сам я намери. Не казвай нищо, освен че ще го чакаш в палатката му. Ако той се опита да ти разправя какво е добро за Ланкония или какво трябва да бъде направено с тази вателска кралица, просто му кажи да си донесе лютнята, и се отдалечи. Разбра ли ме, Джура? Не му позволявай да се отнася с теб като с мъж!

— Като с мъж? — прошепна Джура. — Струва ми се, че не разбирам какво става в английския му мозък.

— А той не разбира какво става в главата на ланконска жена гвардеец. Не знам как сте се срещнали преди Хонориума, но мога да се закълна, че това не е станало, когато си побеждавала мъже във войнишки състезания.

Споменът извика усмивка върху устните на Джура:

— Не, не беше на състезание.

— Сега излез и се покажи на брат ми. Помни, че си красива. Тръгвай! — заповяда Лора, избутвайки Джура. — Скоро ще започнат сватбите и Роуан трябва да ръководи ритуала. Ксанте ще те заведе до палатката на Роуан. Брат ми ще изприпка при теб веднага щом претупа на две на три церемонията.

— И после какво? — попита Джура. Искаше да отлага излизането си от къщата колкото се може по-дълго. Чувстваше се странно в тясната дреха, която стигаше до нозете й. Страхуваше се, че ще се препъва. Усещаше се почти гола без оръжията си. Нямаше го ножът, притиснат до бедрото й, на гърба й не висеше колчан със стрели. В ръцете й не тежаха меч, щит или копие.

— Ще изпратя вечеря в палатката. Ти ще седиш на стол, а Роуан ще седи в краката ти и ще свири и пее за теб. Джура, защо изглеждаш така уплашена? Не отиваш на война.

Джура слабо се усмихна:

— По-лесно ще ми е да се сражавам с четирима зерни.

— Тръгвай! — изкомандва Лора и я блъсна напред. Джура преглътна тежко и напусна каменната къща.

Знаеше, че ще намери Роуан някъде около Брита. Кралицата на вателите седеше върху резбован стол в източния край на площада. Можеше да наблюдава всичко и да бъде видяна от всички.

Краят на площада й се струваше толкова далече — Джура тръгна право натам с преднамерено бавна походка.

Хората започнаха да спират и да се заглеждат в нея. Отначало Джура си помисли, че я намират смешна, но когато се вгледа в очите им, изведнаж придоби увереност. Жените се мръщеха недоволно, когато Джура; минаваше край тях, мръщеха се дори най-красивите, заобиколени от тълпа поклонници. Докато мъжете… Мъжете бяха направо втрещени!

— Това е Джура! — понесе се шепот наоколо, като че ли не бяха я виждали дотогава.

Джура разкърши рамене, на устните й се появи усмивка. Хубаво е, когато я гледат така — мислеше си тя, докато бавно се приближаваше към мястото, където трябваше да срещне съпруга си.

Роуан бе недалеч от Брита, но поне не я ухажваше, както обикновено. Вместо него до Брита седеше Гералт и я изяждаше с поглед. Гералт погледна сестра си, но не забеляза никакви промени в нейния вид и бързо се извърна отново към Брита. А Брита се обърна към Джура, огледа я с преценяващ поглед, оцени я като опасен враг. Погледът на кралицата проследи как Джура се приближава към Роуан.

Роуан се бе заприказвал с Дейр и не забеляза суматохата, която Джура предизвика с пристигането си. Дейр вдигна поглед, видя Джура, после се обърна към Роуан. Изразът на лицето на Дейр се бе променил. Той бавно извърна глава обратно към Джура и се втренчи в нея. Не беше я гледал така дори когато го бе победила на състезанието по стрелба с лък. Тогава той бе горд с нея, а сега погледът му караше Джура да се чувства особено поласкана.

Недоволен от разсеяността на Дейр, Роуан проследи погледа му.

Неувереността на Джура мигом изчезна, когато видя промяната в лицето на Роуан. Очите му щяха да изскочат от орбитите, челюстта му увисна, оставяйки устата му широко отворена. Гледаше като парализиран как Джура се приближава към него.