Джуд Деверо - Кралицата дева

Час по-късно Джура вече бе променила мнението си за Лора. Снаха й се впусна да организира и разпределя хората властно и безпощадно, като гвардейски капитан. Тя изпрати вателски жени да помагат на ириалските жени при готвенето. Изпрати вателски и ириалски жени заедно да съберат дърва за огньовете. И когато Лора видя, че млад вателски момък и кръшна ириалска девойка си хвърлят разпалени погледи, тя ги изпрати и двамата да ловят риба — без да им връчи въдици и мрежи.

— А как ще уловят рибата? — попита Джура.

Лора дяволито погледна снаха си. Джура се разсмя, наклони се към Лора и заговорнически й каза:

— Онова наше момиче, с червения кант на туниката, която толкова усърдно се сражаваше за ръката на Роуан, май харесва този вателски гвардеец, който е най-близо до Брита.

— Аха — каза Лора — онзи широкоплещестият, с яките крака.

— И по-яки съм виждала — похвали се Джура. — Знам, че има много сладки къпини на около три часа път, нагоре в планината. Нека ги изпратим да ги оберат.

Джура се засмя щастливо, когато вида малката, гъвкава ириалка да се отдалечава с хубавия вателски гвардеец.

Лора и Джура започнаха да се отпускат една пред друга. Животът на двете бе толкова различен. Джура бе прекарвала времето си сред мъже, овладявайки мъжки сръчности. Тя знаеше как да наточи като бръснач острието на копие, но не знаеше да готви, да домакинства. От своя страна, Лора бе живяла лекия живот на знатна дама и когато братовчедите й я тормозеха, тя търсеше защита при Роуан. Джура би смъкнала кожата на всеки мъж, който би се опитал да я измъчва.

Липсата на женски умения у Джура просто плашеше Лора. Джура пък презираше Лора, защото я смяташе за безполезна. Тъкмо днес, всяка една от тях започна да забелязва и цени уменията на другата. Свърза ги, естествено, общата нужда на всички жени по света да говорят една с друга.

Докато двете се разпореждаха заедно, Джура започна да се забавлява. Старият Тал би се намръщил презрително, ако Джура му бе заговорила за любовни истории, а Лора сякаш разцъфтяваше в атмосферата на любовен унес, която цареше наоколо. Тя бе страстно отдадена на ролята си на сватовница.

— Погледни ги тези двамата — сочеше Лора. — Създадени са един за друг, нали?

— Тя е тъкачка — отвърна Джура. — Ще ги изпратим да разгледат стана й.

— Ами да! — съгласи се Лора. — Знаеш ли, Джура, страхотно се сещаш за тези неща! Направо не бих си и помислила, че си такава сватовница. Тази нощ небето ще бъде ясно, а луната — пълна. Всичките тези новобрачни ще си държат ръцете, ще се разхождат покрай реката… Напомня ми за моята сватба.

Джура гледаше безизразно в пространството и си мислеше, че сигурно е хубаво да бъдеш ухажвана от мъж. Дейр й бе подарил двадесет нови стрели, когато я бе помолил да се ожени за него. В този момент Джура би предпочела да бяха цветя, вместо стрели.

— Тази вечер ще накараме Роуан да свири на лютня и да пее — каза Лора. — Той знае някои много хубави песни.

— Да свири? Да пее? — подскочи Джура. — А, да, чувала съм го да свири на Брита.

Лора косо погледна снаха си:

— Той не ти ли е свирил с лютнята си? Не ти ли е пял любовни песни на лунна светлина?

— Веднаж ми каза, че съм по-хубава от една слугиня, която бяхме видели преди това.

Лора замълча. Известно време изучаваше с поглед Джура.

— Сигурно съм грешила по отношение на теб. Защо не искаше да се омъжиш за брат ми?

— Силеан бе предназначена за кралица. Тя ще бъде много по-добра кралица от мен.

— Не съм уверена в това — каза Лора и сложи ръка на рамото й.

Двете не усетиха приближаването на Роуан.

— Изглежда вие, момичета, се забавлявате — каза той с онзи типичен тон на превъзходство, което мъжете възприемат, когато искат да се шегуват за сметка на жените.

Лора рязко се обърна срещу него:

— Жена ти рискува живота си, за да те спечели, а ти дори не си й свирил с лютнята си! — сопна се тя на брат си. — А на Брита си свирил! Виж я тази кучка! Седи си, обкръжена от тълпа красиви мъже, а ти я ухажваш, като че ли ще се жениш за нея. Трябва да помолиш Джура за прошка! Хайде, Джура, имаме работа да вършим.

Джура се остави да бъде отмъкната от Лора. Чувстваше се добре, о, колко добре! Тази Лора също владееше някои оръжия. Просто оръжията на англичанката не бяха направени от стомана. Джура хвърли на Лора поглед, изпълнен с уважение.

Късно следобед започна пир. Подредени бяха дълги маси в центъра на селището. Цареше възбуда и веселие. Всички бяха обзети от предчувствието за любовни радости. И децата усещаха, че нещо се случва — крещяха и се смееха възбудено, гонеха се и лудуваха. Никой не им обръщаше внимание. Пазеха ги само да не паднат в казаните със супа. Възрастните ириали гледаха с умиление как младите си разменяха погледи и се заливаха от смях, ако случайно се докоснеха.