Джуд Деверо - Кралицата дева

— Твоята майка заповяда да убият Джура — каза Роуан, стискайки челюсти, като видя яростта в очите на Дейр. Овладя се и бавно извърна поглед от лицето му. — Ще заведа Брита при владетеля на Феарен и за това ми трябва помощта ви.

Джура се изненада от неочаквания обрат на нещата. Това ли беше същият Роуан, който тръгна сам през земята на вателите?

— Ако трябва, ще заведа Брита при феарените насила! Все пак трябва да направим така, че това да изглежда като нейно желание. Не мога да започна война заради тази жена. Властта й е твърде силна и трябва да бъде отслабена.

— Тя може да се съюзи с Яин срещу нас, ириалите — каза Силеан.

— Надявам се преди това да смеся вателите и ириалите чрез бракове — уморено каза Роуан. — Тогава тя няма да успее да събере голяма армия. Брита е тук с гвардейците си. Дано някои кадетки от нашата женска гвардия успеят да се омъжат за тях. Един съпруг би се побоял да разсърди съпругата си — аз най-добре зная това. — Роуан разтри с длани очите си. — Дейр, искам ти и Силеан да дойдете с Джура и с мен, когато отвеждаме Брита във Феарен.

Силеан погледна към Джура, после към Роуан:

— Защо ти е да вземаш и двете ни със себе си?

— Дейр и аз искаме да сме сигурни, че гърбовете ни ще бъдат защитени — рязко каза Роуан.

Силеан му се усмихна:

— Да, разбирам. Ще дойда с теб, но дали Яин ще ни приеме? Дали да не му се явим предрешени?

— Ще му изпратя вестител. Някой поален или ултен. Ще известя Яин, че му водя кралска невеста.

Преди някой да каже нещо, вратата с трясък се отвори и в стаята нахлу Дора. Изглеждаше красива в гранатовочервената си кадифена роба, с коси пръснати по гърба.

— Роуан! — извика тя, спусна се към него, обви ръце около шията му. — Толкова се тревожех за теб! Монтгомъри-мъри каза, че си се впуснал в любовно пътешествие, но аз си знаех, че не е така. Какво си направил? Ранен ли си?

Роуан нежно й се усмихваше, гладеше косата й, целуна я по бузата.

— Отидох в земята на вателите и се върнах с Брита и нейни поданици, които да оженя за ириалски мъже и жени. Не биваше да се тревожиш.

— Но се тревожех! Защо направи всичко това сам, без да има кой да ти помогне и на всичко отгоре с жена до себе си, която да защищаваш.

Джура се надигна от мястото си при тези думи, но Роуан я изпревари:

— Джура не беше пречка — каза той като притисна Лора към себе си, като в същото време хвърли поглед на Джура. — Тя дори ми помагаше понякога.

— Чичо Роуан!

Всички в стаята се обърнаха към сънения Филип, застанал на вратата триейки очите си, облечен в бяла нощница.

— Ти се върна вкъщи — каза момчето.

Роуан пусна сестра си, коленичи и разтвори обятия за племенника си.

Филии тръгна към вуйчо си, но когато вида седящата встрани Джура, отправи се към нея с усмивка на уста. Тя вдигна детето и го залюля в прегръдките си. Филип продължи да се усмихва и неусетно заспа.

— На всичко отгоре… — започна Лора, но Роуан я пресече:

— Вземи детето — каза той. — Аз и без това искам да си легна. Ще решим какво да правим сутринта. — Роуан посегна да поеме племенника си от Джура, но тя гушна момчето към себе си.

— Той ще остане с мен тази нощ — каза припряно Джура, сякаш се боеше, че Роуан ще оспори желанието й.

Гняв се появи в очите на Роуан, защото разбра, че Джура не желае да бъде с него тази нощ. Той се овладя и напусна стаята, повличайки Лора със себе си.

Силеан се обърна към Джура:

— Виждам, че отношенията ви не са се променили особено. Надявах се, че…

— Няма смисъл да се надяваш. Той е англичанин и никога няма да разбере нашите нрави.

— Ами! — оспори Силеан. — Преди да тръгне при вателите, той не искаше никаква жена със себе си, а сега иска две, за да пазят гърбовете на мъжете. Изглежда, че е научил нещо за нашите обичаи.

Джура стана, като внимаваше да не разбуди Филип.

— Кажи ми къде да преспя с детето? Всички трябва да съберем силите си за утрешното посрещане на Брита.

Силеан кимна и отведе приятелката си в друга къща, настани я в удобно легло.

На сутринта Роуан грубо разтърси Джура, за да я събуди:

— Тръгвам да посрещна Брита и вателите. Като моя съпруга ти трябва да си с мен, когато започнат сватбите.

— За да съм свидетелка как започва нещастният живот на новобрачните — промърмори Джура, повдигайки Филип, който започваше да се разбужда.

Роуан я остави да се облече на спокойствие. Дойде Лора да си вземе Филип и не й каза нито дума.

Веднага щом излезе от каменната къща, Джура усети напрежението във въздуха. Наоколо не се виждаше жива душа. Селото беше странно опустяло — сякаш Господ бе решил да отведе всичките му жители със себе си на небето. Джура взе парче хляб, търкалящо се на една маса, и го изяде докато вървеше към реката.