Джуд Деверо - Кралицата дева

— Остави ме! Не мога да мисля когато…

— Когато те докосвам? Когато те любя? — ръцете му се разхождаха нагоре-надолу по тялото й — прекрасното тяло, за което мечтаеше. По време на Хонориума той бе мислил само за това — как ще я прегръща и гали. Искаше с целувки да заличи раните й.

Джура отпусна главата си назад и затвори очи:

— Остави ме и върви при Брита — дрезгаво прошепна тя.

— Не искам Брита! Никога не съм я желал. Винаги съм искал теб, само теб! Тази нощ, Джура! Тази нощ ще дойда при теб. Утре вече няма да си девойка! И най-важното — ще останеш моя жена! — той с усилие се отдръпна от нея. Тялото му жадуваше за нейното. Устните й бяха меки, очите й — дълбоки…

— Подиграваш ли ми се, англичанино? — спокойно попита тя. — Ще изгубиш Брита, ако дойдеш при мен.

— Никога не съм я пожелавал! Повярвай ми, Джура! Искам само теб!

— Не знам дали мога да ти вярвам.

— Можеш! Кълна ти се, че можеш да ми довериш живота си! Сега иди да раздадеш зайците. Внимателно! Не искам да предизвикваш Брита и нейната армия, за да не ни убият, преди да е настъпила вечерта. Върви, любима!

По хубавото лице на Джура бе изписано объркване, но тя послушно грабна чантата със зайците и се отдалечи.

Роуан стоеше със замесена усмивка и си мислеше за наближаващата нощ, когато го стресна шум от близки стъпки. Той светкавично се прикри зад едно дърво и се огледа. Мярна му се само крайчеца на жълта одежда между зеленината. Нищо друго.

„Брита!“ — помисли си той и се облегна на дървото. Тя го бе проследила и го бе видяла с Джура. Нямаше никакво съмнение. Докато прегръщаше Джура, сетивата му не бяха нащрек и не бе усетил Брита — промъкваща се през гората, за да ги шпионира. Тя очевидно е била твърде далеч, за да ги чуе, но със сигурност ги е видяла.

Внезапно страх обзе Роуан. Какво би сторила властолюбива жена като Брита на дете като Джура, което случайно е застанало на пътя й?

Колкото се може по-безшумно той последва Брита. Промъкваше се край стволовете на дърветата, прокрадваше се неусетно, като се прикриваше. Видя как тя говори нещо доверително на един свой гвардеец. Воинът се поклони и изчезна между дърветата. Брита се отправи обратно към стана.

Роуан последва гвардееца. Воинът се провираше между дърветата около стана и наблюдаваше приготвящите се да обядват хора. По едно време мъжът спря и приклекна. Роуан го доближи, за да види това, което предизвика интереса му. Воинът следеше с поглед Джура, която се движеше между вателите. Роуан видя с ужас как гвардеецът сложи стрела на лъка си, обтегна тетивата и се прицели в Джура. Роуан нямаше време да мисли за последиците от действията си — трябваше да бърза. Той извади ножа си, хвърли го и острието потъна във врата на гвардееца.

Вателският воин падна мъртъв, без да издаде звук. Роуан трябваше час по-скоро да скрие трупа на боеца. Той измъкна ножа си от врата му, вдигна тялото, метна го на раменете си и затича към близкия поток. Успя да скрие трупа под гниещ ствол на паднало дърво. След като се увери, че няма неприкрита част от тялото на мъртвеца, Роуан се върна в стана.

Брита го чакаше. Устните й бяха разтегнати в усмивка, но очите й хвърляха гневни отблясъци:

— Къде се изгуби толкова време? Той се ухили момчешки:

— Видях се с жена си — отвърна той, опитвайки се чистосърдечно да я обезоръжи, казвайки истината. — Трябваше да я успокоя.

— И как я успокои?

Той се доближи плътно до Брита.

— Така, както съм свикнал да успокоявам жените. С ръцете си и очите си. Ти би ли искала така да бъдеш успокоявана? Кажи ми, за да знам, когато се оженим.

— Ще се женим ли? Ако продължаваш да прекарваш времето си с жена си…

Роуан се наведе и я целуна. Почувствува възбудата на жената. Би могъл да бъде поласкан, ако не знаеше, че тя го иска като крал, не като мъж.

— Джура е сестра на мъж, който би могъл да бъде крал. Ако тя се разгневи или, още по-лошо — ако бъде наранена по някакъв начин, Гералт ще вдигне на крак цяла армия. Не искам да бъдем убити, преди още да сме се опитали да обединим племената.

Брита се намръщи:

— И така да е — каза тя, — но няма да те деля с никого след като станеш мой! — Изведнаж тя тръсна глава. — Трябва да видя нещо — и бързо се отдалечи.

Роуан затвори за миг очи. Сигурно тя отиваше да разбере дали нейният гвардеец е убил Джура — както му бе заповядала. Роуан се зачуди какво ли ще си помисли Брита, когато види, че Джура е жива, а от гвардееца няма и следа. Вероятно тя ще разбере точно какво се е случило — в най-добрия случай — ще се усъмни.