Джуд Деверо - Кралицата дева

И тази ужасна сцена в колибата — словесната битка между двете жени. Той се ужаси, че това може завинаги да провали преговорите между двете племена. Този път не последва Джура, когато тя избяга в гората. Остана с Брита, за да се домогне до нейното разбиране и прошка. Той искаше да обясни, че Джура е млада и темпераментна, но още преди да отвори уста, Брита изгони селяните от стаята и двамата останаха сами. Тя плъзна ръка по бедрото му.

Роуан някак успя да се съвземе от шока. Брита бе хубава, за Бога, зашеметяващо хубава и сигурно много опитна в любовта, но не го възбуждаше. Беше му се случвало в Англия — жени да му се предлагат. Чувстваше се приятно, бе поласкан от женското внимание, но никога не бе изпитвал желание да грабне натрапницата, да я отвлече и люби до обезумяване.

Само Джура го бе докарвала до екстаз. Само тя го бе подлудявала от копнеж по нея.

Брита бе шепнала лъстиво в ухото му, че ще се омъжи за него и ще обединят племената. Двамата заедно ще управляват Ланкония и ще прекарват заедно нощите си в наслади. Тя дори му описа някои от тях, за които Роуан дори не беше чувал.

Но не успя да го съблазни. Роуан продължаваше да си мисли за Джура — че не я вижда, че не е близо до нея, че не чува присмеха й. Той гледаше Брита и нейната красота го оставяше безчувствен. Чудеше се дали изобщо би успял да се люби с нея, камо ли да прекара цяла любовна нощ.

Беше оставил Брита и потърсил Джура, за да й каже, че тя е била правата, относно вателската кралица. И тъкмо тогава тя му каза, че иска да разтрогне техния брак. Джура, неговата войнствена Джура, се бе разплакала само при споменаване името на човека, когото някога бе обичала. Роуан ясно си спомняше как се бе почувствал през нощта, когато тя му каза, че се надява той никога да не я докосне. Той бе дал обета си пред Бога, бе се усамотил и бе тъгувал цели седмици.

Но колчем я видеше отново, мигом се поддаваше на чара й. Искаше да я докосва, да я целува, гали, прегръща. А тя бе толкова студена с него, никога не му се доверяваше, винаги му се противопоставяше. И той лежеше буден по цели нощи и я гледаше.

Сега тя искаше да разбие крехкия им брак. Искаше напълно да скъса с него.

„Така да бъде!“ — мислеше си ядосан той. Нямаше насила да я задържа. Ако искаше да отиде при друг мъж, не Роуан ще бъде този, който ще я спре. Той ще се ожени за Брита и някак ще се примири.

Отдръпна се от дървото и тръгна към колибата. Трябваше да каже на Брита, че ще се ожени за нея.

— Ти си един глупав англичанин! — съскаше Джура. — Ти нищо не знаеш за нашите обичаи.

— Нищо друго ли не можеш да ми кажеш? — студено попита Роуан, хвърляйки й гневен поглед.

Бяха сред дърветата пред колибата. Оседлаваха конете си и се готвеха да тръгнат към ириалската граница. Зад тях стояха сто вателски гвардейци, които гледаха на Роуан и Джура като на отровни змии. Зад стражата чакаха сто и петдесет млади мъже и жени. Брита не си бе дала труда да се обърне с убедителен призив към народа си, а бе заповядала на гвардейците си да хванат и докарат подходящи за женене мъже и жени. Много от избраниците бяха със синини от побой, а по лицата на жените имаше следи от сълзи.

— Брита няма намерение да ти помага в обединяването на племената — каза Джура. — Тя се надява, че съюзявайки се с ириалите, ще завоюва цяла Ланкония и когато това стане, ще разбие ириалите. Казвам ти, че тя мрази нашето племе. Тал уби съпруга й.

— Вече ще си има нов съпруг — хладно вметна Роуан. — Страстен съпруг, който ще разсее спомените за предишния.

— Освен ако не те разсърди с нещо и ти не дадеш обет пред Бога — парира Джура. — Хвалиш се с любовния си плам, но аз не съм го забелязвала. Може би трябва да съжалявам Брита, но много повече съм обезпокоена от нещастията, които ти ще докараш на страната ни. Твърде много хора ти вярват, а ти си толкова глупав, че вярваш на нея.

— Може би просто ревнуваш? — отвърна той.

— Защо да ревнувам? Била съм твоя жена и знам колко е самотен бракът с теб. Би трябвало да предупредя Брита, че си безполов. — Тя се метна на седлото и погледна от високо към него. — Сега ти си й полезен и си в безопасност. Когато тя реши, че вече не й трябваш, гърбът ти ще усети ножа й.

Джура препусна до края на просеката, обърна се и се втренчи във вателите. Те също я наблюдаваха. Брита излезе от селската колиба и се качи на коня си. Този път бе облечена в одежда от жълта вълна. На главата си носеше обсипана с рубини диадема. Роуан изравни коня си с нейния и тя му протегна ръка, хвърляйки триумфален поглед на Джура.