Джуд Деверо - Кралицата дева

— Да, Дейр! — каза Джура и звукът на познатото име, любовта и спокойствието, което то носеше, докараха сълзи в очите й. Тя извърна глава. — Върни се при нея. Кажи й, че ще получи това, което иска. Тя ще има своя рус крал на ириалите, а ти ще започнеш да обединяваш племената.

— Ти плачеш за него! — прошепна Роуан. — Лееш сълзи за този мъж — за Дейр!

— Защо не! — изкрещя Джура в лицето му. — Винаги съм го обичала! Никога няма да обичам теб! Ти ми говориш за обети и молби. Не разбираш какво е обучена да прави една жена гвардеец. Иди при нея. Може би тя ще успее да те направи мъж!

Роуан стисна челюсти:

— Може би тя ще успее. Да, ти си права. Бракът ми с Брита ще бъде добър за Ланкония. В самото начало трябваше да помисля за това, вместо да свиквам Хонориум, надявайки се да… — той спря и я погледна. — Позволих на сърцето си да ме води. Дотук! Кралят на ириалите ще се ожени за кралицата на вателите! — очите му се присвиха. — Чудя се, дали принцът на вателите не трябва да се ожени за принцеса от друго племе, а не просто да вземе осиновената дъщеря на един мъртъв крал?

Когато Джура го зашлеви, той не спря ръката й. Тя бе силна и плесницата отекна в гората, но Роуан дори не извърна лице. Един дълъг миг двамата стояха и се гледаха.

— Тръгваме утре — каза той. — Брита ще събере млади вателски мъже и жени. От другата страна на границата ще докараме млади ириали. Сватбите ще станат там — на границата между земите на двете племена.

— И тогава аз ще взема Дейр — женена или не — каза тя. — И няма вече да съм дева!

Той се втренчи в нея за миг, лявата страна на лицето му още гореше от плесницата й, после се извърна и тръгна към колибата.

— Не тръгвай сама — каза й през рамо. — Ще те преследвам и ще те хвана!

И той си отиде.

Роуан не се отдалечи много — само толкова, колкото да се скрие от погледа й. Подпря се на едно дърво. Разтърка горящата си страна. И на него му се плачеше. Сякаш от момента на раждането си знаеше, че съдбата му е да бъде крал. Той винаги, съзнателно бе пренасял всичко в жертва на бъдещата си кралска власт. Правото да избере съпругата си бе единственото кътче от неговия свят, който той държеше да запази за себе си, въпреки настояванията на Фейлан. Роуан се досещаше, че единствено любимата жена можеше да компенсира разочарованията, които животът щеше да му поднесе. За това рискува с Хонориума. Не искаше да обижда народа на Ланкония, но повече от всичко искаше Джура. Освен в кратките мигове, когато изглеждаше, че Мела ще надделее, по време на състезанието Роуан бе сигурен, че Джура ще победи. Защото бе сигурен, че Джура го иска не по-малко, отколкото той — нея.

Очевидно това не е било така. Тя въобще не го е пожелала. Искаше му се да умре през нощта, когато разбра това.

Оттогава нещата тръгнаха от лошо, към по-лошо. Той изобщо не я разбираше. Разяряваше я всеки негов опит да я защити. Нима, за да й докаже любовта си, трябваше да й връчи меч и да я накара да рискува живота си, прикривайки гърба му? Това беше безумие! Тя скачаше от опасност към опасност и съвсем не виждаше, че Роуан се побърква от безпокойство за нея и не може да се съсредоточи върху задачите, стоварени на плещите му. Тя крещеше срещу му всеки път, когато той се опитваше да осигури безопасността й. Нищо не можеше да я зарадва.

А сега искаше той да се ожени за друга, за да може тя да се омъжи за Дейр!

Беше ядосан на Джура заради държанието й към Брита. Кралицата бе очарователна и бе заповядала на стражите си да се върнат в града. Бе доверила живота си в ръцете на Роуан. Той бе невероятно поласкан от доверието, което му бе оказала, и бе готов да оправдае това доверие с цената на живота си.

После бе дошла Джура и отново му бе обяснила, че е глупак и бе отказала дори да се срещне с Брита. Джура се бе втурнала в тъмната гора, като че ли е неуязвима за нападение и може да разбие цяла армия, ако се наложи. Той бе принуден да се извинява на Брита и да търси предлог да излезе, и се увери, че Джура е в безопасност.

Вироглавата малка котка бе бодърствала цяла нощ, пазейки колибата. Той бе разкъсван между благодарността към Джура и подозрението, че тя е просто глупачка. Ами ако тя беше права и сговорчивостта на Брита бе само фарс, а вателсите бойци са се готвели да нападнат колибата през нощта? Когато се развиделяваше и Джура задряма, Роуан реши, че не се е лъгал в добрите намерения на Брита. Вателската кралица желаеше мира не по-малко от него. Роуан отхвърли подозренията на Джура относно Брита. Той се ядосваше, че Джура не се довери на неговата преценка. Тя не му вярваше, винаги се съмняваше в него и го възприемаше по-скоро като англичанин, отколкото като ланкон.