Джуд Деверо - Кралицата дева

— Къде беше? — настойчиво попита той.

— Къде съм била?! — кресна му тя в отговор. — Отклонявах двама гвардейци от теб. Пазих теб и твоята… твоята… — тя се задъха от гняв.

— Брита изпрати заповед до свитата си. Предполагах всички са разбрали, че кралицата желае да остане с мен. Мислех си, че ти си решила да се изкъпеш, преди да се представиш пред кралица Брита — той я огледа от горе до долу. — Всъщност нямаше да е лошо да се изкъпеш, Джура. Потънала си в пот.

Джура вдигна меча си с искреното желание да отсече всяка част от тялото му, която достигне — най-добре — главата!

Той хвана ръцете й:

— Джура, какво ти е? Ако знаех, че си в опасност, щях да ти се притека на помощ. Просто не знаех! Тя изпрати хората си обратно в града. Моля те, не се ядосвай! Брита се съгласи да остане тук с мен за известно време. Ще преговаряме за обединяването на племената. И двамата го искаме. Няма никаква причина да се гневиш. Ела и се представи на Брита. Тя е умна и образована. Намирам, че е изключително приятна компания. Ще ти хареса.

— На теб със сигурност се е харесала — студено каза тя.

— Не е време да ревнуваш. Можеш да проявиш ревност спрямо някаква прислужница, но как ще ме ревнуваш от кралица като Брита? Хайде, ела. Или не — най-добре е първо да се изкъпеш.

Тя отскочи от него.

— Значи, миризмата ми ти е неприятна! — каза тя. — Мириша така, защото пазих живота ти, но ти явно нямаш нужда от защита. Поне не от мечове и стрели. Кажи ми, трябва ли да се кланям на тази стара кралица? Трябва ли да я моля за благосклонност, както трябва да моля теб?

— Джура, изобщо не те разбирам. Ако искаш така воняща да се срещнеш с Брита, аз нямам нищо против. Просто си мислех…

— Ти изобщо не мислиш! — изкрещя му тя и избяга в гората.

Мразеше се за това, че се бе държала така. Мразеше тези нови, непознати чувства, които бушуваха в нея. Тя бе наясно със себе си, докато този англичанин с неговите чуждестранни навици не бе дошъл в Ланкония. Бе наясно с мястото си в живота. Знаеше къде се намира и къде иска да отиде, какво иска да направи. Разбираше и мъжете. Ланконските мъже ценяха здравите, разумни жени. Тал й бе показвал военни карти и беше искал мнението й относно планираните походи. Ако отговорите й му се стореха детински, той й го бе казвал — даже бе й крещял. Дейр очакваше от нея да бъде силна и безстрашна. Двамата заедно бяха участвали в две битки и тя го бе прикривала, както той очакваше.

Какво искаше от нея този англичанин? Той се ядосваше, когато тя го бранеше. Ядосваше се, когато го целуваше. Не искаше тя да язди редом с него. Не искаше да чуе идеите й за това, как да заловят Брита. Беше казал, че иска тя да се крие в гората, а в същото време ухажваше жена, която бе тероризирала две поколения мъже. Днес Джура също бе измъчила и то не без успех няколко мъже, но всичко, което й каза Роуан, бе, че вони.

Лицето й се изкриви, когато се сети за Брита, в бялата й одежда. Глупавият англичанин бе омагьосан от нея, но Джура добре знаеше каква е Брита. Може тя да му е казала, че е отпратила гвардейците си, но двама от тях бяха преследвали Джура с часове. Какви други лъжи му бе наговорила?

Без съмнение, Брита е наредила на своите хора да съберат войска, да нападнат и убият този неприятелски крал.

Джура излезе от гората и се върна при колибата. Тази нощ тя щеше да стои навън и да пази. Щеше да успее да предупреди глупавия англичанин, преди вателите да нападнат.

Джура се събуди стресната, щом усети, че тялото й пада напред. Бе задрямала, подпряна на едно дърво. Успя да бодърства през по-голямата част от нощта, но умората надделя няколко часа преди зазоряване.

— Добре ли си? — чу глас близо до себе си.

Тя се обърна удивена към Роуан. Той се бе излегнал на земята до нея и сякаш току-що се събуждаше.

— От кога си тук? — сопна се тя, търкайки очи.

— Когато заспа, се преместих близо до теб.

Тя се протегна, опитвайки се да прогони болката в гръбнака си.

— Гледай — каза той и кимна към колибата, от където излизаше пълничката селянка, като се протягаше и почесваше. — Вече са будни и никой не ни е нападал тази нощ. Казах ти, че трябва да ми вярваш. Брита наистина се интересува от моя план за обединяване на племената. Разговаряхме с часове миналата нощ.

Тя го погледна. Утринната светлина се отразяваше в златистите къдри на косата му. Очите му бяха сини като езерна вода.

— Измил си мръсотията от косата си, за да можеш да разговаряш с кралицата? Разбра ли какво иска Брита, та не се поддава на изкушението да убие двама ириали?