Джуд Деверо - Кралицата дева

— Джура, не можеш ли… — започна Роуан, но тя смушка коня си и се отдалечи от него.

Тя можеше да прости част от странностите му, защото е англичанин, но бе непростимо да флиртува с някаква слугиня, а след това да пренебрегне нея!

По пладне спряха край един поток, за да се нахранят. Джура погледна отражението си в спокойните води на вира. Преди бе загрижена само за овладяването на бойните изкуства, а не за това как изглежда. От мъжките погледи знаеше, че е желана. Защо тогава я отблъсква нейният английски съпруг? Защото не е блондинка като сестра му? Да не би той да харесва само жени с избелена кожа?

Привечер спряха и се подготвиха за нощувка. Не запалиха огън, защото бяха твърде близо до укрепения град на Брита.

— Мога ли да се надявам, че ще ме последваш утре? — попита той с въпросително вдигнати вежди, като търсеше с поглед лицето й в падащия мрак.

— Някой трябва да те прикрива — отговори тя. — Мислех си, че утре ще влезем в града. Надявам се, че никой няма да ни спре. Хубаво е, че говориш нашия език. Ще разберем коя е Брита и при първия случай щом тя се озове извън градските стени — ще я пленим. На един ден път от града има селска колиба. Можем да скрием Брита там, докато ти преговаряш с нея. Трябва да внимаваме само селяните собственици на колибата да не ни издадат.

— Това ли са всички решения, които си взела? — с нисък глас попита Роуан. — Може би си решила аз да не участвам в изпълнението на твоите планове. Сигурно само ще ти преча.

— Ти си този, който непрекъснато ми казва да се скрия в гората — отвърна тя, без да е разбрала с какво го е разгневила този път. — Имаш ли друг план, който да е по-добър от моя?

— Не! — каза той през зъби. — Същия план замислях и аз. Имах намерение да вляза в града сам, но… — той млъкна.

— Има ли значение дали аз ще изложа плана или ти? Разбираш ли колко е добре, че мислим еднакво?

Роуан ритна камък с върха на ботуша си.

— Ти си жена — промърмори под нос.

— Не достатъчно женствена — прошепна тя, сдържайки дъха си и се извърна. Да спечели един мъж изглеждаше толкова лесно. Трябваше само да пребори, надбяга, надстреля и надскочи петдесетина жени. Какво, за Бога, трябваше да направи, за да задоволи мъжа, който беше спечелила?

Заспаха близо един до друг. През нощта Джура бе разбудена от непрекъснатото въртене на Роуан. Тя се гушна инстинктивно в него. Без да се събужда, той се протегна, привлече я към себе си, притисна я — почувства се изведнаж толкова силен, топъл и добър. Тя се сгуши още по-плътно в него и заспа.

На сутринта тя се събуди преди него и бързо се търколи настрана. Не можеше да понесе още един разговор за това, че трябва да го помоли за взаимността му.

Влязоха в града на Брита веднага щом се отвориха крепостните врати. Градът не бе богат и бе много по-различен от Ескалон. И тук имаше къщи с малки, тесни магазинчета. Мъже и жени щъкаха навсякъде. Но градът внушаваше някакво натрапчиво усещане за мизерия. Улиците миришеха на фекалии и гниещ, неприбран боклук. Дрипави граждани зяпаха облечените в богатски дрехи Джура и Роуан.

Двамата спряха край улична сергия, за да изпият по чаша сметана.

— Къде живее Брита? — попита Роуан продавача.

— Кралица Брита — допълни Джура, усмихвайки се.

— Търсим я по работа.

— Ето там — човекът посочи каменна къща, долепена до северната страна на крепостната стена, опасваща града.

Къщата бе голяма, но безлична. Бе сякаш по-малка и по-бедна от къщата, където Роуан и Джура откраднаха дрехите, с които бяха облечени.

— Кралицата днес отива на лов — каза продавачът.

— Сигурно ще я видите като мине оттук със своята свита. Ето! Вратата се отваря и гвардейците излизат.

Роуан и Джура кимнаха с благодарност към продавача и се оттеглиха в сянката на къщите, за да изчакат преминаването на кралския кортеж.

Макар че племето ватели нямаше тучни земи, годни да бъдат ниви и пасища, тяхната кралица не се скъпеше, за да придаде пищен вид на своята гвардия. Всичките двайсет мъже, които яздеха с нея, бяха богато облечени. Носеха сини униформи от фин вълнен плат. Оръжията им бяха от първокачествена стомана — Джура знаеше, че такава не се лее в Ланкония. Конете на гвардейците бяха високи, пъргави, красиви. Изглеждаха добре охранени и добре обучени.

А Брита затъмняваше всички мъже. Тя яздеше между тези красиви, стройни момци като слънце, заобиколено от двадесет луни. Брита бе висока, грациозна и невероятно красива. Носеше дълга одежда в английски стил, плътно прилепнала около кръста й. Одеждата бе от бухнала, бяла вълна и подчертаваше гарвановочерния цвят на очите и разкошните й коси.