Джуд Деверо - Кралицата дева

Тази нощ тя спа дълбоко, въпреки че на два пъти се събуди, усещайки как Роуан става.

— Събуждай се! — побутна я той преди зазоряване и хвърли отвратителната ултенска носия върху й. — Тези вмирисани дрипи трябва да угасят интереса ми към теб — той й подаде хляб и сирене. — Хапвай и се приготвяй за тръгване.

— Слушам, о, господарю! — подигра му се тя. Бяха яздили два часа, когато Джура му каза да я пропусне напред и да я следва по тясната пътека, предназначена само за пешеходци. Роуан на два пъти трябваше да чупи клони, за да направи проход за конете. По обяд спряха да хапнат от студената баница с месо, която Джура беше донесла.

— Трябва да си сменим дрехите — каза Джура и погледна мазната му коса. — Един ултен и един… просяк не правят впечатление, ако скитат поотделно, но когато са заедно, предизвикват непреодолимо отвращение. В тези дрехи няма да успеем да стигнем до града на Брита.

— Какво имаш предвид?

— На десет мили оттук е имението на богат сродник на Брита. Струва ми се, че тоя богаташ и жена му няма да тъгуват много, ако им откраднем някоя и друга дреха.

Джура гледаше лицето на Роуан и за своя изненада откри, че тъгува за хубостта му, погубена от изкуствено почернената коса. В момента той се мръщеше, а тя се чудеше дали не се дразни, че трябва да приеме план за действие, предложен от жена.

— Трябва да знам къде си държат дрехите. Съмнявам се, че ще бъде лесно да влезем и да излезем от къщата. Трябва да се закълнеш, че веднага след това ще се върнеш в земята на ириалите.

— Аз не давам клетви така лесно като теб. Силеан е била в тази къща няколко пъти по времето, когато беше пленница във Вател. Тя ми е разказвала за къщата. Ти ще ме следваш и…

— Няма да те следвам — каза той. — Ти ще останеш скрита в гората, докато се върна.

— Ще видим — каза Джура, усмихвайки се.

Каменните зидове на голямата, господарска къща се открояваха като тъмен силует на лунната светлина. Единствените звуци, които се чуваха, бяха тихото, конско цвилене и звънът на оръжия, когато премина нощната стража. Джура даде знак на Роуан да я последва през малка дървена врата, която ги отведе в килера за храна. По гредите висяха пушени гъски и патици, еленови бутове. В тенджерите вдигаха пара току-що сготвени пилета и чакаха заедно с прясно опечените баници да бъдат изядени на утрешната закуска.

Джура внимателно отвори вратата към тесния коридор и крадешком се измъкна през нея. В другия край на коридора се процеждаше светлина, долитаха гласове. Тя тръгна към светлината, но Роуан я дръпна за туниката. Посочи й стръмно, тъмно, виещо се каменно стълбище, на няколко крачки от мястото, където стояха. Роуан се отправи нагоре по стъпалата с насочен напред меч.

Лесно намериха господарската спалня. Наложи се да се сгушат в сенките до стените на коридора, когато покрай тях мина забързана слугиня. После бързо се шмугнаха в спалнята и отвориха грамадната ракла, подпряна на стената.

Вателите се обличаха като ириалите — с ботуши, стегнати с кръстосани ремъци, и плътни туники до над коляното. Роуан извади от раклата синя туника от лек, вълнен плат.

— Не! — прошепна Джура. — Тази туника ще прави очите ти още по-сини. Те и така са достатъчно привлекателни.

— Охо! — обърна се към нея Роуан, заинтригуван. — Не предполагах, че си забелязала очите ми.

— Случвало се е — промърмори тя.

Той тъкмо щеше да я целуне, когато резето на вратата се повдигна. Джура мълниеносно скочи в голямата ракла. Роуан се вмъкна след нея и затвори капака над главите им. Разгорещените им тела се притискаха едно в друго и на всичко отгоре, оръжията им убиваха. Бойната брадва на Роуан болезнено се впиваше в ребрата на Джура. Тя се боеше да помръдне, за да не вдигне шум и да бъдат открити.

Вцепенена, Джура се вслушваше в стъпките, които пресичаха стаята. „Прислужницата е“ — помисли Джура и затаи дъх. Когато стъпките приближиха раклата, Джура стегна мускули и се приготви за скок.

Прислужницата вдигна капака на голямата дъбова ракла и отвътре изскочиха два страховити демона. Сграбчиха я за гърлото.

Жената кротко припадна.

Роуан и Джура, настръхнали и готови за схватка, погледнаха дребната жена, сгърчена в краката им, и се разсмяха. За пръв път се смееха заедно.

Все още усмихвайки се, Джура започна да измъква дрехи от раклата.

— Ето, вземи това и хайде да я завържем и да я затворим в раклата. Докато я намерят, ние ще сме вече далеч.

Овързаха прислужницата с една от нощниците на господарката, напъхаха чорап в устата й, после Роуан внимателно положи вързопа в раклата. Жената отвори очи и уплашено се вторачи в него.