Джуд Деверо - Кралицата дева

Джура се извърна и смушка коня си. Страхуваше се от дългото пътуване към къщи. Страхуваше се от израженията по хорските лица, когато Роуан щеше да обяви разтрогването на брака им. Щеше да му бъде лесно. Достатъчно бе да каже, че му е неприятна. Щяха да я подложат на преглед и след като установят, че е девствена, бракът им щеше да бъде разтрогнат.

Тя знаеше, че ако Роуан я напусне, Дейр няма да може да се ожени за нея. Изоставената Джура можеше да се омъжи само за някой не особено високопоставен мъж. Не можеше да се омъжи за принц като Дейр, защото бе стока втора употреба. Но тя нямаше да каже това на Роуан. Искаше да съхрани гордостта си. Щом той иска да я напусне, нека поне си мисли, че някой друг мъж я желае.

Роуан яздеше редом с Брита. Джура се движеше зад тях, заобиколена от вателски гвардейци. Утихналите, примирени вателски мъже и жени се влачеха в края на колоната.

Брита жадно опипваше с очи Роуан. Той се изнервяше от хищния й поглед.

— Как е успял старият, грозен Тал да направи син като теб? — каза тя изкусително, съзерцавайки златистата му коса.

— В родът на майка ми всички са руси — припряно отвърна той. — Синът ти, Дейр, несъмнено ще дойде на брачните празненства. Сигурно очакваш с нетърпение да го видиш.

— Очаквам с нетърпение да видя празненствата. Нали това ще бъде и нашата брачна нощ.

— И брачната нощ на Джура и Дейр — каза Роуан задавено.

Брита се разсмя:

— Няма да й бъде разрешено да се омъжи за Дейр. Синът ми е принц. Ако се окаже достатъчно силен, ще ме наследи. Той не може да сложи до себе си на трона жена, която е била отхвърлена от крал. След като тази жена е толкова непривлекателна, че не може да примами в леглото си страстен мъж като теб, значи не заслужава никакво внимание.

Роуан отвори уста да защити Джура, но се овладя в последния момент. Усмихна се на Брита:

— Но Дейр я обича, а и тя го обича. Те са заедно от деца и винаги са вярвали, че са обречени един на друг. — Роуан се опитваше да прикрие враждебността в гласа си.

Брита внимателно го погледна:

— Какво те интересува тази жена, която не приемаш в леглото си? Според закона на ириалите, а и според законите на цяла Ланкония, жена, която е изоставена от съпруга си, защото не го задоволява, не може за се омъжи за мъж с високо потекло. Моят син е принц и никога не е бил женен. Джура не може да стане негова жена.

— Джура не знае това — каза Роуан. Брита се изсмя:

— Разбира се, че знае. — Лицето й се промени. — Да не би да искаш да кажеш, че разваляш нашата сделка?

Брита рязко спря коня си. Разнесоха се викове, настъпи суматоха, докато спираше цялото шествие след нея.

— Ако искаш да запазиш тази жена, кажи ми го още сега! — каза Брита със святкащи от омраза очи. — Нямам намерение да хвърлям хората си в краката на някакъв английски крал и неговата ириалска невеста! Или ще бъда кралица на цяла Ланкония, или още сега се връщам в моя град!

В този миг Роуан разбра, че Джура бе права. Брита искаше да управлява цяла Ланкония. Искаше да я управлява сама! Жена, която бе оставила собствения си син в ръцете на врага, нямаше да се поколебае да убие съпруга си, ако той станеше пречка към целта й.

Той се усмихна лъчезарно на Брита, протегна се, взе ръката й, целуна дланта й. Погледна я с премрежен поглед и каза с нисък глас:

— Да пожелая дете, когато мога да имам жена? — той усети как Брита се успокои и схвана колко е суетна. Джура бе два пъти по-млада от Брита и в очите на Роуан — два пъти по-хубава, но Брита бе готова да повярва, че един мъж би я предпочел пред Джура. Вероятно опитността на Брита и нейната власт бяха привлекателни за някои мъже, но, според Роуан, вателската кралица съвсем не можеше да съперничи на неговата Джура. Брита се усмихна и пришпори коня си напред:

— Ти и аз ще бъдем хубава двойка. Може и да не чакаме чак до брачната нощ, за да се насладим един на друг.

Роуан се усмихна в отговор само с устни. Очите му останаха безизразни:

— Кажи ми, как толкова красива жена като теб стана повелителка на вателите?

Беше преценил правилно, че тя обожава да говори за себе си. Обсипа го със стотици истории за живота си и му даде време да мисли:

„Така! Джура не може да се омъжи за Дейр и тя много добре го е знаела.“

— Великолепно! — подхвърляше той към Брита. „Ако Джура не може да се омъжи за Дейр, то тя иска разтрогването на брака си с него по друга причина. Или за да му върне свободата, или защото наистина го мрази. Той не можеше да повярва, че Джура го мрази. Тя не би отговаряла така на неговото докосване, ако го мразеше.“