Джуд Деверо - Кралицата дева

— Ти си толкова умна, колкото и красива — каза той на Брита.

„Да не би причината да е обетът му пред Бога? Джура сигурно разбира какво означава рицарската клетва. Всяка англичанка разбираше това. Английските жени искаха рицарите да им дават обети.

Но Джура не беше англичанка.“

Роуан почти спря коня си, когато се размисли за това.

„Ако Джура не разбира смисъла на неговия обет, защо според нея той не я люби?“

Брита сложи ръката си на рамото му:

— Колко си силен! — прошепна тя. — Ще се любим страхотно! Нали на теб нищо ти няма? Можеш да любиш жена, нали? Само тази твоя съпруга не ти харесва, а не жените въобще?

Роуан премигна срещу Брита:

— Мога да любя жена — отговори й.

— Нямаш ли белези от бойни рани? Макар и само от вашите английски турнири?

— Нямам — тихо отвърна Роуан. — Нямам белези от рани.

Искаше му се да й каже, както казваше на всички, че е ланкон, но изведнаж се почувства повече англичанин, отколкото ланкон. Бе дал английски обет да не докосва ланконска жена, ако тя не го помоли за това.

Брита продължаваше да говори, но Роуан не я слушаше. Повече от всичко на света той искаше да отиде при Джура и да приказва с нея, но не желаеше да обиди Брита. Той и Джура бяха двама ириали сред стотици ватели и Роуан не бе толкова глупав, та да разгневи кралицата им.

По обяд спряха за почивка и храна. Младите вателски мъже и жени получиха клисав хляб и вода. Някои от жените още плачеха. Обядът на Брита и Роуан бе сервиран върху бяла покривка. Роуан едвам преглъщаше. Оглеждаше се за Джура, но не я видя никъде.

След обяда той се извини и каза, че трябва да се усамоти в гората. След като влезе достатъчно навътре между дърветата, Роуан падна на колене и започна да се моли.

— Помагал си ми, Господи! — каза той в полушепот. — И сега пак се нуждая от твоята помощ! Моля за твоята прошка, Господи, аз съм просто човек, глупав човек, който прави глупави грешки. Заклех ти се, че няма да докосна своята съпруга, ако тя не ме помоли. Но преди това ти се заклех, че ще я обичам, почитам и ще се грижа за нея до смъртта си. Не мога да бъда верен и на двете си клетви, Господи, и те моля да ме освободиш от едната — тази, глупавата — че няма да я докосна, ако не ме помоли. Тя беше изречена от разсърдено момче, а не от мъж, който трябва да бъде крал. Господи, умолявам те! Ще се покая и ще приема епитимия. Ще управлявам тази страна колкото мога по-добре. Ще покръстя ултените в християнската вяра. Само, моля те, освободи ме от този детински обет!

Когато Роуан довърши молитвата си и отвори очи, гората му се стори неестествено притихнала, сякаш той бе останал сам в целия свят. И изведнаж чу пукот от счупване на клон някъде откъм дясната си страна. Роуан се втурна по посока на звука.

Там бе Джура — посрещна го с изваден нож.

— О, това си ти — каза тя и избърса окървавения си нож в тревата.

— Какво правиш тук? — попита я той с усмивка. Беше ужасно щастлив, че я вижда. Кървавият нож в ръката й изглеждаше много по-безобиден от святкащите очи на Брита и нейните безкрайни разкази за кралските й приключения.

— Убих шест заека и ще ги подхвърля тайно на вателските люде — тя се изправи и го погледна в упор. — Ще донесеш ли на Брита за злодейството ми? Тези гори са нейни и тя има обичай да беси бракониерите.

— Няма да й кажа — каза той, все още усмихнат, докато Джура пъхаше убитите зайци в чантата си.

— Защо се усмихваш? Тръпнеш от предчувствие за бъдещите брачни наслади с Брита?

Роуан я сграбчи и я притисна до себе си. От известно време се боеше да я прегръща. Тя твърде силно го възбуждаше и той се страхуваше, че ако я прегърне, ще забрави за обета си.

— Ти си отговорът на моята молба към Бога! — каза той. — Помолих Господ да ме освободи от обета ми и ето те теб — сама, тук при мен! Ти си отговорът на моята молитва!

Тя го отблъсна:

— Ти си луд. И очевидно в доста интимни връзки с Господа. Сигурно го чуваш в съня си как ти говори с хиляди малки гласчета. Или даже го виждаш от време на време?

Роуан се засмя и я привлече към себе си:

— Освободен съм от обета си, Джура! Вече можем да бъдем мъж и жена!

Тя се сгуши в обятията му и изви глава, за да го вижда по-добре:

— Ти ще се ожениш за Брита, а аз ще се омъжа за Дейр.

— Не можеш да се омъжиш за Дейр — знаеш закона така добре, както и аз вече го знам. Надяваше се да помогнеш на Ланкония като ме освободиш от брачните ми задължения към теб, или просто искаше да разтрогнеш брака ни? — той започна да я целува по врата.