Джуд Деверо - Кралицата дева

— Сигурно си е намерила горещ ланконски любовник — някой красив и страстен като Дейр.

— Дейр! — ахна Роуан. — Ще ти счупя мършавата, грозна, малка… — той спря, разбрал, че тя просто му връща шегата. — О, знам как да те накажа за това! — каза той с ядосан вид. В следващия миг се нахвърли върху нея и започна да я гъделичка.

Джура избухна в истеричен кикот, гърчейки се между краката му. Нейното извиващо се тяло го накара да забрави, че я „наказваше“ и след миг те жадно се целуваха, сякаш не бяха се виждали цяла година. Последва продължителна любовна игра, след която и двамата заспаха дълбоко.

Събуди ги усещане за глад.

— Не искам да си тръгвам оттук! — каза й той, притискайки я към себе си. — Отвън бушува животът. Сигурно Брита вече е обявила война на Ириал и аз съм виновен за това, защото я изоставих.

Тонът му бе толкова мрачен, че тя го целуна по носа. После се ослуша.

— Някой идва.

Мигом Роуан скочи от леглото, метна одеяло върху раменете си, за да прикрие голото си тяло и грабна своя меч.

— Стой тук! — заповяда на Джура. — Наистина!

Той излезе от палатката, за да посрещне приближаващия се конник. Като видя Роуан, конникът ускори ход.

Това бе Ксанте, който с любопитство огледа Роуан — гол, наметнат само с одеяло и с изваден меч.

— Добре че не съм враг! — засмя се Ксанте. — Твърде късно ме чу.

— Какво се е случило? — тревожно попита Роуан, без да обръща внимание на доброто настроение на Ксанте. — Има ли нужда от мен?

Ксанте се замисли преди да отговори.

— Няма нужда да напускаш палатката. Сестра ти праща храна и дрехи за Джура. — Ксанте повдигна вежди и се захили към Роуан. — Сестра ти е убедена, че облеклото на Джура не е оцеляло тази нощ. — Той гръмогласно се засмя на червенината, пропълзяла по лицето на Роуан.

Роуан прокле бледата си кожа и прямотата на ланконите докато поемаше кошницата с храна от Ксанте.

— Как е Брита? Не е ли разгневена, че не бях с нея снощи?

— Младият Гералт влезе в палатката й снощи и още не е излязъл. Ние ланконите сме много издържливи на някои неща, шурей.

— Шурей? — учуди се Роуан.

Лицето на Ксанте се вкамени. Той се приготви да приеме неодобрението на Роуан.

— Снощи се ожених за сестра ти — каза той, почти оправдавайки се.

Роуан изведнаж се усмихна широко.

— Явно и нас, англичаните, ни бива за някои неща. Лора вече те праща да разнасяш като неин куриер храна и вести още в утрото след първата ви брачна нощ. Не успя ли да я задържиш в леглото тази сутрин?

Сега бе ред на Ксанте да се почувства глупашки, но бързо се съвзе и се усмихна.

— Тук имате храна за два дни и няма нужда да напускате палатката. Всички са… обзети от интерес един към друг. След девет месеца ще се родят много бебета. Пожелавам ви приятен ден и тръгвам да създавам собствените си деца! — той махна за поздрав с ръка, смушка коня си и се отдалечи.

Джура излезе от палатката, облечена в туниката на Роуан и с малък нож за хранене в ръка.

— Сега вече капитанът на гвардията е на твоя страна — каза тя замислено. — Чудя се дали Гералт знае за това?

Роуан постави два пръста върху устните й.

— Нека не се караме известно време, а? Моля те, не говори за брат си днес! Нека да ядем, да се любим и да плуваме!

Джура се усмихна на тази перспектива.

— Наистина ли можем да си позволим да правим каквото си искаме днес? Без да се налага да обединяваме племена или други подобни държавни работи.

— Ще бъдем само любовници и ще правим само това, което правят любовниците. Искаш ли да ти свиря на лютня и да ти пея?

— По-скоро искам да ми покажеш какъв трик правиш, когато хвърляш нож. Когато аз хвърлям, не успявам да извия китката си като теб. Ако мога да хвърля нож и да убия врага още отдалеч, точно, чисто и бързо, това ще ми бъде от голяма полза в боя. Бих могла…

Роуан пак сложи пръстите си върху устните й.

— Един час ще хвърляме нож, после един час ще пеем, а останалото време ще се любим — категорично отряза той.

Джура се замисли:

— Разпределението ми изглежда добро каза тя със сериозен вид и блеснали очи. — Ще ядем ли първо или ще се къпем?

— Ще ядем! — каза той и се протегна към нея.

Тя смеешком се изплъзна от прегръдката му и грабна кошницата с храната. Когато одеялото се изхлузи и падна от раменете му, тя видя, че Роуан има нужда от нещо повече от храна, но не обърна внимание на зова на страстта му, а седна на тревата и започна да яде. Докато се хранеше, тя често разтваряше бедра и се навеждаше силно напред, за да може той свободно да разглежда това, което туниката трябваше да прикрива.