Джуд Деверо - Кралицата дева

Роуан стоеше с Брита на ръце, без да обръща внимание на напъните и да се освободи и на звуците, които се изтръгваха от запушената й уста. Роуан бе гневно втренчен в своя природен брат. Всичките му мечти и надежди рухваха заради това момче, което просто не можеше да сдържа чувствата си. Без съмнение Гералт се бе ядосал, че Брита е напуснала леглото му и по този начин е пренебрегнала неговата мъжественост.

— Роуан! — извика го Джура, опитвайки се да привлече вниманието му, защото й се стори, че съпругът й е парализиран и неспособен да извърши каквото и да било, освен ядно да се взира в Гералт. — Трябва нещо да измислим!

Гневът душеше Роуан и той не можеше да мисли за каквото и да било. Той бавно се обърна и погледна Джура.

— На негова страна ли си?

— Тук няма различни страни. Гералт е искал да спаси живота ти и го е сторил. — Джура се обърна към своя брат. — Какво направи с тялото на гвардееца?

— Хвърлих го от Форанската скала.

— Намери го! — заповяда тя, но Гералт не се помръдна. — Върви намери тялото и го привържи към седлото на кон. Ще отведем кралицата обратно в селото и тя ще каже на хората си, че ще отиде заедно с нас при Яин.

— Ха! — измуча Брита през запушената си уста.

— Върви! — викна Джура към Гералт. — Трябва да действаме бързо, преди някой да е заподозрял каквото и да било!

Гералт се отдалечи към селото. Джура мина край Роуан и тръгна към палатката.

— Трябва да се облечем — подхвърли тя през рамо. — И да я развържем.

Роуан, с Брита на ръце, я последва.

— Дявол да те вземе, Джура, пак ли започваш да командваш?

Тя кръстосваше ремъците около ботушите си:

— Трябваше да ви оставя да се сбиете заради нея! — погледна тя към Роуан. — Хубаво ли ти е да я носиш?

Роуан хвърли овързаната Брита на леглото и сложи ръцете си върху раменете на Джура:

— Ще престанем ли някога да се караме, а? Защо винаги се съюзяваш с другите срещу мен?

— Казах ти, че не се съюзявам с никого. Станалото — станало. Сега трябва да намерим изход. Не бива да позволяваме на вателите да разберат, че кралицата им е наша пленница. — Джура развърза краката на Брита.

Роуан се замисли:

— Добре! Ще я отведа в селото и тя ще каже на хората си, че тръгва с нас към поселището на феарените. Ние ще се върнем с феарени, които ще се оженят за ватели и ириали.

Брита отново измуча в несъгласие. Джура се наведе към лицето на Брита и й каза с леден глас:

— Срещу теб ще бъдат насочени стрели и ако не кажеш това, което искаме да кажеш, и дори някакси се измъкнеш, аз ще те преследвам и някой ден, както си спиш в собствената спалня, ще се промъкна и ще ти отрежа носа. Повече никога няма да можеш да очароваш хубави, млади принцове. — Джура се усмихна студено на Брита и докосна носа й с върха на показалеца си.

Роуан вдигна отчаяно ръце:

— Иди намери Дейр — каза на Джура. — Вателите ще повярват, че тя язди свободна сред нас, ако синът й е до нея. Ще кажем, че Яин се е съгласил да ни приеме и след два часа трябва да тръгнем за земята на феарените. И да ни помага Бог!

Джура дотъкми облеклото си, излезе и тръгна към коня. Роуан я настигна и хвана рамото й.

— Май не продължи много дълго — нашето сдобряване имам предвид.

— Брат ми, по всяка вероятност, спаси живота ти — каза тя. — Той забавляваше твоята зла и лъжлива кралица, за да не забележи тя, че ти я лъжеш и няма да се ожениш за нея. Гералт уби вателския гвардеец, изпратен за да те убие. Ако някой бе видял как убива гвардееца, Гералт щеше да е вече мъртъв. Ние сигурно също щяхме да сме мъртви, а войната щеше да е започнала. Той рискува толкова много заради теб, а ти го нахока.

— Ти приемаш убийството като единствено решение. Вие, ланконите; прекарвате живота си подготвяйки се да убивате. Чудя се дали можете да живеете в мир? Вие толкова заговорничите един срещу друг, че…

— Ако толкова ни презираш, защо не се върнеш в твоята мирна и подредена Англия? — рязко му възрази тя. — Няма нужда да ни казваш непрекъснато колко сме грешни и как всичко, което направим, е в разрез с високите ти, рицарски очаквания. Ние сме оцелели векове без теб и ще продължим да оцеляваме.

— Това е всичко, което правите — оцелявате — ядосано каза той. — Всяко ланконско племе живее в собствения си затвор. Нямате пътища, нито търговци, които да разменят стоки между племената и даже с други страни. Нямате нищо освен оръжие и войска. И непрекъснато ми се противопоставяте — на мене — вашия крал! Тъкмо постигнахме два дни мир и ето я на — вателската кралица вързана и със запушена уста.