Джуд Деверо - Кралицата дева

Роуан развързваше ръцете й: — Независимо какво мислиш за нас, ще трябва да ни помогнеш.

— Мислиш, че съм се уплашила от заканите на онази нищожна проститутка, за която си се оженил?

Роуан сграбчи яката на дрехата й:

— В сравнение с нея — ти си нищожество! — процеди през зъби той. — Щом нейните закани не те плашат — чуй мен: ако не излъжеш убедително хората си и не ги накараш да повярват, че ти самата искаш да дойдеш с нас при Яин, аз ще ти отрежа нещо повече от носа. Ще ти отрежа главата!

Тя го гледаше ядно и не спря да го заплашва, докато той развързваше ръцете й. Вече освободена, внезапно се успокои и запита:

— Какво общо имам аз с Яин?

— Искам да се омъжиш за него — отговори Роуан и я дръпна от леглото, за да я изправи.

Брита се разсмя:

— Ти си по-глупав, отколкото предполагах. Да се омъжа за онзи разбойник? Тогава ще стана владетелка и на феарените, и на вателите — ще те унищожа!

Роуан я изблъска извън палатката към оседлания си кон:

— Може би Яин си мисли, че той ще владее вателите.

— Ще го убия, ако се опита да посегне на моите владения — убедено заяви тя.

Роуан я вдигна и я сложи на седлото:

— Докато вие с Яин се борите за върховенство във властта, аз ще съм печелившият. Чувам, че Яин има хубава дъщеря, която може да се омъжи за Дейр.

— Копеле!

Той се намести на седлото зад нея и пое юздите:

— „Копеле“ не е подходящо определение за мен — произходът ми е добре документиран. По-добре ми викай „глупак“. Сигурно съм такъв!

Той смушка коня си, надявайки се, че Брита не чува тревожното биене на сърцето му. Ако тази жена направеше една погрешна стъпка, той трябваше да я убие. Тогава всичките му надежди за мир бяха изгубени.

Джура го посрещна заедно с Дейр и Силеан.

— Готови сме — студено каза тя.

— Къде е Гералт? — попита Роуан.

Джура посочи към склона, издигащ се зад гърбовете им. Там имаше двама конници. Единият бе Гералт. Редом с него стоеше вателски гвардеец — мъртъв гвардеец, който от далеч изглеждаше като жив.

Съобщението на Брита, че тя тръгва с Роуан към земята на феарените бе посрещнато от вателските гвардейци с недоверие и протести. Точно тези протести спасиха Роуан. Брита се ядоса, че нейните гвардейци я смятат неспособна да се грижи сама за себе си и своята безопасност.

— Аз те научих да се биеш — каза тя на двайсетгодишен гвардеец. — Не смей да ми казваш, че не зная как да си служа с оръжието!

— Ти си наша кралица и ние сме загрижени за теб! — отвърна младият мъж. — Твърде дълъг е пътят до поселището на Яин.

— Искаш да кажеш, че съм твърде стара за такова дълго пътуване? — изсъска Брита в полушепот. — Аз — твърде стара.

— Прости ми, кралице! Аз не исках да кажа…

Брита се обърна към Роуан:

— Тръгваме веднага. Ще се срещна с този Яин и тогава всички ще разберат кой е стар и кой не е! — тя се обърна и ядно напусна сборището, оставяйки своите гвардейци зяпнали в недоумение.

Яздеха един след друг по тясна камениста планинска пътека. Джура бе трета в колоната. Роуан бе пръв, Брита — след него. Гералт яздеше след Джура. След него идваше Силеан. Дейр завършваше колоната. Джура пазеше гърба на Роуан. Внимаваше да не би Брита да направи застрашително движение. Бяха изминали само няколко часа откакто Гералт бе довел овързаната вателска кралица в палатката.

Джура се усмихна на спомена за палатката и за двете нощи, които бяха прекарали там. Бързо изтри усмивката от лицето си — не биваше да позволи споменът за насладата да помрачава ясния ум, с който трябваше да взема решения, отнасящи се до безопасността на страната й. Гералт бе действал прибързано и необмислено, отвличайки Брита, но Джура не виждаше какво друго би могъл да направи освен, както бе казал Роуан, първо да го предупреди. Джура разтърси глава, за да проясни мислите си. Не знаеше кому да вярва. Все пак Гералт бе ланкон, а Роуан — не.

Яздеха с часове, искаха да се отдалечат колкото се може повече от селото, където се бяха събрали ватели и ириали. Не разговаряха, защото яздеха един след друг по тясната пътека. Трябваше да пътуват два дни през земите на вателите преди да стигнат феаренска територия. Движеха се по заобиколим пътеки, за да не бъдат забелязани, защото всички, освен Брита, бяха облечени в ириалски дрехи. Людете от южните краища на Вател сигурно още не бяха разбрали за сключения мир с ириалите и Роуан не искаше да рискува да бъдат нападнати като нарушители на границата.

Спряха чак на свечеряване. Само Брита изглеждаше изморена. През последните години бе живяла безгрижно, в удобства и това сега проличаваше.