Джуд Деверо - Кралицата дева

— А никога не беше го виждал! — крещеше Гералт. — Той ме сравняваше с момче, което не беше виждал! Този Роуан му изглеждаше по-добър от мен заради изнежената си английска майка. Истината е, че аз съм пълноправният крал на Ланкония и щях да бъда избран, ако не… — Гералт млъкна и погледна встрани.

— Пийни още вино — каза му Брита. — Защо бе избран англичанинът вместо теб?

Брита с нещо подобно на благоговение изслуша историята как Роуан отворил портата на Света Елена.

Гералт й бе говорил през по-голямата част от нощта, докато най-после заспа. Брита бе слушала с половин ухо брътвежа му, защото други мисли се рояха в главата й. Ако Роуан загинеше, това момче щеше да стане крал на ириалите. Щеше да е лесно да се омъжи за него — да стане негова кралица. Щеше да бъде кралица на ватели те и ириалите, щеше да разбие зерните и феарените и да завладее земите им. Постепенно щеше да изтика от владенията им другите две племена — поалените и ултените — и щеше да стане кралица на цяла Ланкония!

Но момчето се бе събудило, бе я проследило и бе убило един от най-добрите й гвардейци. Бе съсипало плановете й! Гералт бе трогателен в гнева си докато я връзваше. Ако й бе позволил да говори, тя щеше да го убеди да застане на нейна страна, но той просто реагираше като малко момче, разсърдено на майка си. Само дето момчето бе голямо и силно като истински мъж.

Гералт сгреши, когато я предаде на Роуан. По дяволите Роуан! Може да е твърдоглав и да си мисли, че говори с Господа, но е наистина умен. Брита бе обмислила начин да съобщи на гвардейците си, че е отвлечена, но собствената й суетност й изигра лоша шега. Когато се върнеше, щеше да покаже на онзи млад гвардеец какво значи да си стар. Тя се усмихна, предвкусвайки разправата.

Сега трябваше да привлече отново принц Гералт на своя страна. Ако успееше да му каже необходимите думи, може би те двамата щяха да управляват Ланкония заедно. Вероятно старият Яин щеше да ги подкрепи?

Или щеше да се наложи тя да се омъжи за Яин, да обсеби властта му, да напълни земите му с ватели и накрая — да ликвидира стареца.

Първо й трябваше помощ да ликвидира Роуан и тази проклета Джура. Помощта трябваше да дойде от Гералт.

Джура се събуди преди зазоряване. Кимна на Силеан, която бдеше на пост, и внимателно заслиза надолу по стръмния склон към потока. Искаше да измие тялото си от прахта на пътуването преди започването на новия ден. В дрезгавината на утрото Джура се съблече и изкъпа във вира. Тъкмо бе облякла туниката си, когато чу шум зад себе си. Инстинктивно хвана ножа.

— Не го хвърляй, моля те — чу се гласът на Роуан от сумрака и тя усети нежността в гласа му.

Топлина плъзна по кожата й. Тя пусна ножа си и се обърна към Роуан, който ставаше от един камък до брега. Очевидно бе стоял там от доста време и бе я гледал как се къпе. Странно защо, мисълта за това я възбуди.

Роуан пристъпи към нея бавно и величествено като лъв — с масивното си тяло и тъмнорусата си коса. Тя бе слушала за лъвовете, тези екзотични животни, от един пътешественик, който бе бродил на юг. Докато Роуан се приближаваше към нея, мускулите на мощните му рамена играеха. Очите му бяха потъмнели, но отразяваха отблясъците на първата дневна светлина. Джура чуваше дъха си, мускулите й се отпускаха.

Когато той се приближи на една ръка разстояние от нея, Джура разтвори обятия и Роуан я прегърна. Ръцете му се спуснаха към голия й ханш, обхванаха го и я повдигнаха. Краката й се обвиха около кръста му. Тя се притисна към него и той я понесе, докато гърбът й не опря ствола на едно дърво. Той я повдигна малко по-високо и влезе в нея.

Заради позата, в която се намираше, тя нямаше особена свобода на движенията. Движеше я той, подмяташе я като кукла. Ръцете му я повдигаха нагоре и я спускаха надолу. Гърбът й се триеше в кората на дървото. Главата й се мяташе наляво и надясно. Ръцете й бяха сграбчили раменете му, пръстите вкопчени в плътта му. Любеха се яростно. Той мощно проникваше в нея. Тя му отвръщаше с жар и страст — силните й бедра, обвили кръста му, пулсираха с цялата гъвкавост на тренираните си мускули.

Когато и двамата едновременно свършиха, тялото му се сгърчи около нейното и го притисна към ствола на дървото. Тя не усети болката, а още по-силно се вкопчи в него.

След няколко мига той вдигна главата си, прислонена на рамото й, погледна я и нежно целуна устните й.

— Добро утро! — прошепна той. Тя му се усмихна:

— Добро утро! Той продължаваше да я подпира на дървото, ръцете му галеха голите й бедра.