Джуд Деверо - Кралицата дева

Напоследък, помисли си гневно тя, той, както и всички останали, я избягваха. Гвардейките я гледаха с насмешка и веднага прекратяваха шушукането помежду си, когато приближаваше. Три дни след Хонориума стажантките престанаха да изпълняват нарежданията й. Онора, темпераментно и суетно момиче, което мечтаеше да ръководи гвардията и се бе състезавала усилено, за да спечели Роуан, направо й се изсмя в лицето и обяви, че щом е била отхвърлена от краля, не вижда причина те да я уважават. Предизвикателството бе отправено в присъствието на десетина стажантки, които я гледаха не по-малко презрително.

На Джура й се искаше да извади ножа срещу Онора, но не бе толкова глупава, че да се бие сама срещу десет силни жени. Постара се, колкото може по-достойно, да напусне полето.

Като че ли никой не бе на нейна страна. Гвардейките смятаха, че ги лъже, когато обясняваше, че не е искала да спечели и смятаха, че нарочно е бутнала Силеан. Що се отнася до Силеан, тя продължаваше бавно да се възстановява и отказваше да се види с Джура.

Сега, облегната на дървото, тя за кой ли път се убеждаваше, че мрази Роуан.

Гневът й бе толкова силен, че първоначално не чу приближаващите стъпки. Мъжът почти бе стигнал до нея, когато тя извади ножа. Оказа се, че е един от английските рицари, пристигнал заедно с врага от Англия.

— Прибери това — нареди той. Беше млад мъж, облечен с една от дългите роби, каквито носеха англичаните, и я гледаше намръщено. — Господарят ми ме прати да те доведа.

— Няма да му се подчиня — заяви Джура, все още с изваден нож.

Мъжът пристъпи към нея.

— Хайде, използвай го. С удоволствие ще се защитавам. Ланконите не сами особено симпатични, а ти — още по-малко.

— Нийл! — чу се дълбок глас вляво от Джура.

Тя се обърна, все още с изваден нож, по посока на гласа. Оказа се друг английски рицар. По-възрастен мъж, или поне така изглеждаше, тъй като имаше белег на главата и косата там бе побеляла.

Мъжът се обърна към Джура:

— Милейди… — Той спря, разгневен от изсумтяването на другия рицар. — Крал Роуан иска да дойдете при него.

— Имам работа тук — отвърна Джура.

— Кучка такава! — обади се по-младият рицар, Нийл, готов да пристъпи към нея.

Възрастният мъж също направи крачка напред и каза:

— Това не е молба. Моля, последвайте ме.

Джура зърна предупредителните пламъчета в очите му и се досети, че ако не се подчини ще има сериозни последствия. Разбра, че е дошло време да заплати за победата си в Хонориума. Прибра ножа и заяви:

— Готова съм.

Последва по-възрастния рицар, а по-младият вървеше зад нея. Стигнаха края на гората, където я чакаше оседлан кон, и мълчаливо се отправи с двамата мъже към Ескалон.

От женитбата си насам се бе изолирала и нямаше никаква представа как ириалите реагират на раздялата й с Роуан, но скоро разбра. Докато яздеше покрай хората, те й се присмиваха открито и я наричаха Кралицата дева. Злорадстваха, че тази красива, млада жена, желана от толкова много мъже, е била отблъсната от краля.

Джура яздеше с високо вдигната глава, когато преминаваха първо градската стена, а после вътрешните стени около крепостта на Тал. Вътре бе доста по-чисто, отколкото когато Джура живееше там, и тя изсумтя възмутено. Такава загуба на време за превземки.

Английският рицар отвори вратата към помещението, което Джура добре познаваше. В него Тал планираше военните си набези. Тя влезе и вратата се затвори зад гърба й. Нужни й бяха няколко секунди, за да привикне с оскъдната светлина.

Роуан седеше в далечния край на помещението, а в полумрака косата му изглеждаше почти тъмна.

— Можеш да седнеш — предложи той.

— Ще остана права — отвърна тя.

Усещаше гнева му, но той не бе по-силен от нейния.

— Трябва да поговорим — каза той през стиснати зъби.

— Нямам какво повече да казвам — заяви тя.

— По дяволите! — избухна той. — Твоя е вината, че ме накара да повярвам, че ме желаеш.

Макар Роуан външно да се различаше от Тал, те си приличаха, помисли си Джура. Тал никога не смяташе, че е виновен за нещо; то бе винаги но вина на другите.

— Човек не бива да обърква похотта с желанието за женитба — обясни тя спокойно. — Мога да желая някой добре сложен ковач, но не бих искала да се омъжа за него.

— Аз съм твоят крал, а не ковач. Тя се вторачи в него.

— Не си мой крал. Ти си англичанин, който поради някаква жестока шега на боговете, е станал мой съпруг. Има начини нашият брак да се разтрогне.

Роуан се изправи и отиде до тесния процеп в далечния край на стаята, който служеше за прозорец.