Джуд Деверо - Кралицата дева

Роуан я гледаше с отнесено изражение и Лора знаеше, че въобще не я слуша.

— А и нейният възлюбен… — продължи Лора тихо. Клепачите на Роуан трепнаха за миг.

— Синът на Брита? — попита той.

— Да, синът на Брита — Дейр.

— Дейр? — повтори Роуан. — Но Дейр е…

— Твой приятел, може би? Въобразяваш си, че ти е приятел. Разказвал ли си му за чувствата си към Джура? Никога ли не ти е споменавал, че отдавна са обещани един на друг?

Роуан се намръщи и Лора се надяваше най-после да е привлякла вниманието му.

— Джура е твой враг — продължи тя. — Иска да напуснеш Ланкония. Възнамеряваше Силеан да се омъжи за теб, но мисля, че като каза „да“ пред свещеника, си бе дала сметка, че ще й е по-лесно да заговорничи като твоя съпруга. О, Роуан, умолявам те — послушай ме. Страх ме е за живота ти. Тя може да те отрови или да те намушка и да обвини някой друг. А ти си толкова заслепен, че е в състояние да те накара да извършиш неща, които никога не би направил. Спомни си само как свика Хонориума, за да я спечелиш. Горката, мила, добра Силеан сега лежи пострадала и изтощена заради увлечението ти по тази жена. Кой още трябва да пролее кръвта си заради страстта ти към нея? Тя не харесва нито Филип, нито мен. Как ще постъпиш, ако пожелае ние да те напуснем?

— Престани! — сряза я Роуан. Изправи се и закрачи нервно. В думите на Лора се съдържаше голяма доза истина. Знаеше, че Джура има власт над него, но не си бе давал сметка как тя би могла да използва тази власт.

— Не мога да повярвам, че желае смъртта ми — пророни той. Тя и аз изпитваме чувства един към друг. — Съмнението, помисли той в същото време — онова съмнение, което сякаш бе неразделна част от неговия живот. Но ето че спрямо Джура не изпитваше никакво съмнение. Любовта й към него и неговата към нея бе единственото сигурно нещо, с което се бе сблъскал, откакто пресече границата на Ланкония.

Лора направи гримаса.

— Роуан, аз съм жена и знам колко лесно се мамят мъжете. Всеки от вас смята, че е най-добрият, че е единственият, когото дадена жена обича. Но тази Джура обича Дейр и брат си и се омъжи за теб заради тях. Ще те премахне от пътя им и след твоята смърт ще се омъжи за любимия си Дейр, а Гералт ще управлява.

— Не ти вярвам — възрази строго Роуан. — Тази жена… има чувства към мен.

— Тогава къде е сега? — извика Лора. — Защо не е тук, при теб? Тя е с любовника си, казвам ти, и кроят планове как да се разправят с теб.

За момент Роуан се взря в сестра си. Ако това, което казваше Лора, бе вярно…

— Къде е тя? — попита тихо той.

— Не знам — призна Лора. — Изпратих Монтгомъри-ри да я потърси, но не я е намерил. Дейр напуснал града след като Джура пристигна. Сигурно е тръгнала след него.

Роуан си припомни сенчестата, тиха поляна, където за пръв път срещна Джура. Може да е отишла там. Той се отправи към вратата.

— Къде се запъти? — попита Лора разтревожено. Очите на Роуан бяха хладни, когато я погледнаха.

— Отивам да намеря съпругата си.

— Ами ако е с Дейр? — прошепна Лора.

— Не е с него — отвърна той сдържано и напусна стаята.

Лора остана на мястото си за момент, след което си помисли какво щеше да стане, ако Роуан открие жената, която обичаше, в прегръдките на друг мъж. Тя изтича от стаята да намери Ксанте. Той щеше да знае какво да предприеме.

— Защо ти трябваше да се бъркаш в чужди работи? — ядоса се Ксанте, когато Лора му предаде част от нещата, които бе казала на Роуан. Той започна да оседлава коня си. — Джура не е убийца и е девица. Тя не е лягала с Дейр. Не е трябвало да наговаряш такива неща на Роуан и да пораждаш съмнения у него.

— Той е мой брат и аз съм длъжна да го предпазвам.

— Гералт пък е брат на Джура, но тя толкова би отровила Роуан, колкото ти Гералт.

— Не познаваш жените така, както аз — отвърна Лора сковано.

— Така е, но познавам Джура. — Той млъкна и погледна Лора, която стоеше пред него и хапеше устни от притеснение. Намести седлото. — Обичаше ли мъжа, за когото се омъжи, толкова, колкото обичаш Роуан?

Тя остана изумена, но отвърна: — Да.

Ксанте нищо не каза, докато възсядаше коня, а след това обяви:

— Мисля, че знам къде е отишла Джура. Жените понякога ходят там на лов. — Погледна надолу към Лора. — Влизай вътре. Аз ще опазя брат ти от самия него.

В главата на Роуан се въртяха виденията, които Лора бе натрапила с приказките си. От първата си среща с Джура знаеше, че я обича. Никоя друга жена не му бе въздействала като нея, следователно това бе любов. Но дали тя изпитваше същото? Той бе предположил, че е така, но тя не го бе казала. Докато се опитваше да възстанови трите им кратки, но бурни срещи, не можа да си спомни тя да е проронила и думичка за любов.