Джуд Деверо - Кралицата дева

Мела събори Силеан на земята и се готвеше да скочи отгоре й. Силеан обаче се оказа прекалено бърза; успя да се претърколи и Мела се стовари на твърдата земя. В следващия миг Силеан бе отгоре и й извиваше ръката.

Липсата на ловкост попречи на Мела да отблъсне Силеан. Беше хваната като в капан.

Силеан успя да задържи Мела прикована към земята доста дълго. Накрая тълпата се развика:

— Откажи се! Откажи се!

След изчакване, което се стори безкрайно на Силеан, Мела се призна за победена.

Силеан се изправи, но лицето й не бе възторжено, а посивяло, свито от болка и изтощение. Успя да вдигне само едната си ръка в знак на победа, а другата висеше безжизнено.

Джура разбра, че приятелката й е пострадала и се втурна да види сериозно ли е.

— Стига! — скара се Джура, когато Силеан започна да протестира. — Облегни се на мен, но не оставяй тълпата да види, че не си добре. Лошо ли си изпати?

— Най-малкото три счупени ребра — прошепна Силеан едва-едва. — Да се откажа ли от двубоя с теб?

— Не. Ще започнем веднага. След броени минути ще загубя. Ако спреш за почивка няма да имаш сили да продължиш. А сега се обърни и се усмихни. Поздрави тълпата. Съвсем скоро ще свърши.

Сърцето на Джура биеше лудо докато вдигаше сопата и се подготвяше за „схватката“ със Силеан. Изобщо не възнамеряваше борбата да изглежда убедителна. Искаше само час по-скоро всичко да приключи, приятелката й да бъде обявена за победителка и с това намесата на англичанина в живота й да е само спомен…

Двете се отправиха към центъра.

— Когато мачът започне, вдигни сопата и ме удари по главата — прошепна Джура. — Ще се свлека и ти ще си победителката. Направи го бързо. Иначе рискуваш някое ребро да ти прободе дробовете. Разбираш ли ме?

Силеан кимна. Лицето й бе мъртвешки бледо.

Те застанаха една срещу друга в центъра на полето. Цареше пълна тишина — това бе решителният двубой.

Тръбите бяха вдигнати, сигналът — даден и битката започна.

Джура направи крачка в ляво.

— Удари ме — прошепна тя.

Силеан стоеше неподвижно, очите й бяха замъглени от болка. Червените нетна по кожата показваха натъртените места…

— Удряй! — повтори Джура, започвайки да се върти в кръг около нея. — Помисли за скъпоценния си Роуан. За да го получиш, трябва да ме удариш само веднъж. Или искаш аз да го взема? Искаш да съм в леглото му, където той ще ме докосва, ще ме прегръща?

Силеан вдигна сопата, за да нанесе удар и в този миг, инстинктивно, заради годините, прекарани в тренировки, Джура вдигна своята, за да се предпази. От сблъсъка Силеан потрепери и ръцете й се отпуснаха. Джура леко я докосна, но това се оказа прекалено за изтощеното тяло на Силеан, която се свлече в краката на Джура и загуби съзнание.

За миг се възцари пълна тишина. Всички наблюдаваха неподвижното тяло на Силеан. В следващия миг Джура падна на колене, а тълпата поде възгласа:

— Джура! Джура! Джура!

— Силеан! — изпищя Джура, опитвайки се да ги надвика. — Събуди се! Ти трябва да победиш. — Тя започна да удря приятелката си по бузите, но Силеан бе в несвяст. — Силеан! — продължаваше да крещи Джура.

Тълпата се приближи и нечии ръце започнаха да дърпат Джура далеч от Силеан.

— Не, не… — съпротивляваше се Джура. — Тя припадна. Мачът не се е състоял. Силеан не се е отказала. Аз не съм спечелила. Силеан е победителката. Силеан, събуди се и им кажи.

Никой не я чу, докато я поставяха върху раменете на мъжете. Момичетата от гвардията заобиколиха Силеан, за да не бъде стъпкана от тълпата, и наблюдаваха как отвеждат Джура. Ликуваха, че ириалка е победителка.

Джура продължи да вика и умолява; опитваше се да се отскубне от носещите я мъже, но те се отнасяха с нея като с чувал брашно. Възторжените възгласи наоколо бяха прекалено шумни, за да бъде чута.

Преди да стигнат градските стени, тя бе напълно отчаяна. Не можеше да накара никого да я разбере. Силеан бе спечелила, а не тя. Силеан трябваше да стане кралица.

Точно пред градските порти, яхнали конете си, стояха Дейр и дъщерята на Тал, Лора. И двамата я гледаха намръщено.

— Не аз спечелих — извика тя по посока на Дейр, но и сама не успя да чуе думите си от шума наоколо. Опита се да скочи, да изтича при Дейр, но ръцете здраво я държаха.

Докато стигнат вътрешната стена и старата каменна крепост на Тал, тя бе загубила дар слово. Всичко това беше невероятно. Някакъв кошмар.

Подкрепян от Ксанте, Тал я чакаше на прага. Вдигна мършавите си ръце и тълпата постепенно утихна.