Джуд Деверо - Кралицата дева

— Защо? — попита Джура рязко. — Каква работа имам в града, а и трябва да почиваме.

— Ще се срещна с принц Роуан — отвърна Силеан тихо.

Джура усети, че се ядосва.

— О? Иска да опита от това, което ще е негово? И с другите състезателки ли ляга? Например Мела?

— Престани! — нареди й Силеан. — Променила си се откакто той дойде. Не, не възнамерявам да прекарам нощта с него. Ако искаш да знаеш, Дейр уреди срещата.

— Дейр? — попита Джура ужасено.

— Ти толкова усилено тренираше, че нямаше време да се видиш с твоя избраник, но с мен не е така. Роуан е моят избраник, или поне мисля за него като за такъв, и искам да го видя, за да ми пожелае насаме късмет. Помислих си, че ще ти е приятно да ме придружиш и да се видиш с Дейр.

— Да — промълви Джура смутено, — разбира се. — Не бе се сещала за Дейр от дни насам. — Много ми се иска да го видя.

Пространството непосредствено пред градските стени и целият град бяха осветени от стотици факли. Пияни танцуваха и подскачаха на празненството. Толкова много хора потупваха Джура и Силеан по гърбовете, че Джура се пресегна да извади ножа си, но срещна само празната ножница.

Роуан ги очакваше в сянката на каменния замък на Тал. Беше тук от доста време, но бе готов да чака с дни, ако това означаваше да прекара няколко мига с Джура насаме. Тя по-добре се бе престорила, че не се познават. Беше почти доволен, че не го бе погледнала при откриването на игрите, защото можеше да изгуби контрол върху себе си.

Докато игрите напредваха и тя бе излязла на второ, трето а понякога и четвърто място, той започна да се съмнява дали може да победи. Нервно бе попитал Дейр за нейните умения като гвардейка. В края на втория ден знаеше, че вече не е в състояние да проявява предпазливост и бе помолил Дейр да уреди тайна среща с Джура.

Сега стоеше и я чакаше.

Джура усети присъствието му преди да го зърне.

— Ето го — посочи тя на Силеан, а гласът й бе прегракнал. Джура наблюдаваше как Силеан пристъпва към сянката и едрата ръка на Роуан я сграбчва. Ръцете й се свиха в юмруци. Значи бе истина; тя бе една от многото. Този отвратителен сатир налиташе и прегръщаше всички жени. Дали разказваше на Силеан за любовта си към нея? Всички твърдяха, че усилено тренира, но ако прекарваше толкова време в криене по конюшните и в целуване на жени, кога му оставаше време да се упражнява?

— Ти си Силеан? — чу го Джура да казва и двамата изскочиха от сянката, а Джура отстъпи назад.

— Дейр не ти ли каза за срещата? — попита Силеан.

— Той каза, че ще се срещна с… Да, да, разбира се, че ми каза. Сама ли си?

Джура го видя как се взира в тъмнината.

— Джура е с мен. Дойдохме насаме да ни пожелаете успех.

Очите му продължаваха да се взират в тъмнината и накрая спряха върху нея, макар да не я виждаше.

— Джура — промълви той и протегна ръка към нея. Джура не мръдна.

— Роуан? — промълви Силеан, докато той се устремяваше към Джура.

Роуан вървеше към Джура с протегнати напред ръце.

— Мога ли да те целуна с пожелание за успех? — попита той тихо.

Тя се съвзе.

— Достатъчно целувки раздаде за тази вечер — просъска му тя.

Роуан се разсмя и това я вбеси.

— Имам нещо твое — заяви той и протегна ножа. Тя го сграбчи, като внимаваше да не докосне ръката му. — Няма ли да ми благодариш, че ти го връщам?

Изведнъж Джура си даде сметка, че Силеан стои малко зад Роуан и е свидетел на целия разговор.

— Трябва да вървя — обяви тя. — Остани и пожелай успех на Силеан. — Извърна се и побягна от двамата.

Бе сляпа от ярост и нито видя, нито чу Дейр докато той не я догони и не я хвана. Вземайки го за Роуан, тя отчаяно се съпротивляваше, докато най-сетне разбра, че е Дейр.

— Кой те е наранил? — попита той, с гняв в гласа. — От какво бягаш?

Тя се вкопчи в него. Никой не им обърна внимание, тъй като много двойки пиянски се прегръщаха, а шумът от техните песни и викове бе оглушителен.

— Ела — каза Дейр и я поведе към едно по-закътано място. — Какво се е случило?

Тя обви врата му с ръце.

— Нищо. Нищо. Прегърни ме и ме целуни. — Той я послуша, но това не заличи образа на Роуан от съзнанието й. — Утре Силеан ще спечели и ще се омъжи за англичанина. Ние не можем ли също да се оженим?

Дейр я гледаше намръщено.

— Откъде този внезапен интерес към мен и моите целувки? Защо изведнъж реши да се държиш като жена?

Тя го отблъсна.

— Но аз съм жена. Само защото не се обличам като англичанката, дъщерята на Тал, не означава, че не съм жена.