— Добре дошла, дъще — каза той. — Младоженецът те чака.
— Не! — провикна се Джура в тишината. Силеан спечели. Аз…
По лицето на Тал се изписа гняв, но Ксанте бе този, който я прекъсна. Гласът му изкънтя:
— Смиреност и преданост са добри качества за кралица.
Тълпата възторжено посрещна неговите думи и мъжете отнесоха Джура в крепостта, където я очакваха свещеникът и принц Роуан.
Англичанинът сияеше насреща й, а Джура се бранеше от ръцете, опипващи тялото й, докато я спускаха на земята. Не я оставиха нито да се изкъпе, нито да се преоблече; стовариха я направо до узурпатора и свещеникът започна церемонията. Готвеше се да каже „не“, да заяви на Роуан, че няма право да бъде в нейната страна, но погледът й попадна на тълпата наоколо. Кръвта им кипеше. Пиеха от три дни и сега желаеха достоен завършек на празненството.
Свещеникът гледаше Джура и постепенно всички втренчиха погледи в нея, а тя преглътна. Бе настъпил решаващият миг. Ако сега си тръгнеше, последствията щяха да са ужасни. Племената щяха да обявят Хонориума за фарс. Роуан никога нямаше да успее да ги управлява, след като жена се бе отказала от него пред олтара. Всички щяха да му се присмиват. От друга страна, тя се бе състезавала и бе поела риска, че може и да спечели.
— Джура — промълви нежно застаналият до нея Роуан, — искаш ли ме или не?
Тя го погледна и очите му — дълбоки, бездънни, сини — сякаш проникнаха в душата й. Обърна се отново към свещеника:
— Ще приема този мъж — пророни тя с пресъхнали устни.
От тълпата изригна оглушителен рев и Джура не долови и думичка повече от това, което казва свещеника. Роуан се обърна към нея и я притегли в обятията си. Прошепна й нещо, но тя не го чу, а когато се опита да я целуне, изви глава.
Този жест допадна на тълпата.
— Принц или не, ще се наложи да я спечелиш — провикна се някой.
Джура използва момента, за да отблъсне мъжа, който вече й бе съпруг, и си проправи път през зяпачите към една странична врата. Хората се присмиваха, но вече й бе безразлично. Трябваше да се махне, да открие Дейр и Силеан и да говори с тях.
— Ти си глупак, Роуан — крещеше Лора на брат си. — Има още време. Можеш да не я признаеш за законна съпруга. Остави я сега, преди още да си легнал с нея.
Роуан продължи да яде — нещо, с което се занимаваше от час насам. Последните три дни прекалено внимателно бе следил игрите, за да се нахрани както трябва. С цялата си душа копнееше Джура да спечели и залъкът му присядаше от тревога, че няма да успее.
— Джура е тази, която искам — заяви той с пълна уста.
— Да, но дали тя те иска? Къде е сега? Защо избяга от теб? Защо не си със спечелената си съпруга?
Роуан отпи голяма глътка бира.
— Вероятно се занимава с разни женски работи. Може би иска да се изкъпе и да се облече с хубава рокля. Какво правят повечето булки в деня на сватбата си?
Лора притисна слепоочията си от отчаяние. Отвън се чуваше шумът на гуляйджиите.
— Роуан — подхвана тя наново, колкото можеше по-спокойно, — винаги си бил разумен. Упорито учеше, за да опознаеш Ланкония. Казвал си ми каква огромна отговорност изпитваш към тази страна, а сега рискуваш всичко и аз не мога да разбера защо. Винаги си бил изключително разумен спрямо жените. Когато красивата лейди Джейн Уитън ни гостува миналата година, всички мъже се прехласваха по нейната хубост, но ти обяви, че е истинска пепелянка и се оказа прав. Защо тогава тази Джура така те привлича? Тя не е толкова красива, колкото лейди Джейн.
— Джура е по-красива от хиляда като лейди Джейн. — Той разглеждаше плодовите сладкиши в чинията пред себе си.
— Не е! — изкрещя Лора. — Тя е сестра на човек, който би предпочел да те види мъртъв. Отвеждаш враг в леглото си. Та тя е в състояние някоя нощ да ти пререже гърлото!
— Лора, моля те, успокой се. Ето, вземи си сладкиш с череши. — Погледна към сестра си и видя, че тя наистина е ядосана. — Добре — каза той, побутвайки стола назад, — може би действах малко прибързано, но понякога човек усеща, че е прав. От мига, в който я зърнах, знаех че е предопределена за мен.
Лора седна до него.
— Какво знаеш за нея? Разменили сте няколко целувки, вижда се — красива е и какво друго?
— Всичко, което ми е необходимо. Лора въздъхна.
— Нека да ти разкажа за тази Джура, защото си дадох труда да поразпитам за нея. Тя е преданата, любеща сестра на човек, който иска твоя трон… и начина да го получи е чрез твоята смърт. Днес тя не възнамеряваше да спечели Хонориума. Всички от гвардията знаят, че Джура се стараеше да помогне на Силеан да спечели. Ако беше гледал с виждащи очи двубоя между Джура и Силеан, щеше да забележиш, че Силеан не бе ударена, а припадна. Сега лежи в помещенията на женската гвардия с четири счупени ребра и изкълчено рамо. Цяло чудо е, че успя макар и за малко да се задържи на крака след борбата с Мела.
Читать дальше