Джуд Деверо - Кралицата дева

Слезе от коня на известно разстояние от мястото, където за пръв път срещна Джура, и продължи безшумно в тъмнината. Дочуваше сърдити гласове. Доближи така, че да различава какво говорят.

— Ти ме излъга, Джура — казваше Дейр. — Колко пъти тайно си се срещала с него?

— Не съм — възрази Джура, а гласът й бе напрегнат, сякаш потискаше сълзи. — Срещнах го два пъти случайно, а веднъж той ме подмами. Не съм искала да го виждам. Знаеш колко го мразя. Той не е подходящ за Ланкония. Гералт трябва да е крал. Англичанинът няма право да…

— Сега като че ли има всички права — сряза я Дейр. — Може да те докосва, прегръща. Затова ли тренираше толкова старателно и се състезаваше така усърдно? За да го спечелиш и споделиш постелята му? Страстта ли управлява разсъдъка и тялото ти? Ще въздишаш по него ден и нощ и ще забравиш народа си? Ще ни предадеш заради похотта си!

— Не! — изкрещя Джура. — Не съм предателка! Не копнея за него. — Лъжеше и го съзнаваше, но не можеше да загуби този мъж, който й бе приятел от толкова години. Навремето той я прикриваше и твърдеше пред Тал, че не знае къде е, когато Тал й бе ядосан. — Той ми се натрапва. Никога не съм желала ласките му.

— Ха! Същото ли ще кажеш довечера, в постелята му?

— Бог ми е свидетел, молех се да не ми се налага да легна с него — отвърна Джура.

— Желанието ти ще бъде изпълнено — заяви Роуан с едва овладян гняв в гласа, излизайки от сенките и заставайки на огряната от лунна светлина поляна. Той изтегли меча си. — А ти — обърна се Роуан към Дейр, — ще умреш за това, че докосна съпругата ми.

Дейр също извади меча си.

— Не! — извика Джура и се хвърли към Роуан. — Не го наранявай. Ще направя всичко, което поискаш.

Роуан й се присмя:

— Нищо не искам от теб. — Той я бутна настрана сякаш бе досадна муха и Джура се строполи върху влажната трева.

Наблюдаваше как двамата се дебнат и се молеше да измисли начин да ги спре. Извади ножа си, възнамерявайки да застане помежду им, когато нечия едра ръка се стовари върху рамото й и я принудиш да остане на земята. Погледна нагоре и видя Ксанте.

Миг след това той съвсем спокойно застана между двамата мъже с лице към Роуан.

— Имате правото да отнемете живота на този човек, господарю — изрече гвардеецът, — но ви моля да не го правите. Днес той внезапно и пред всички загуби тази, която му бе обещана.

— Нещата са по-сложни — сряза го Роуан. — Махни се от пътя ми.

— Не, господарю — възрази Ксанте, без да се отмества. — Та вие сте само два разгорещени самеца, биещи се за женска.

Изведнъж Роуан си даде сметка какво прави. Постъпваше така, както Фейлан винаги се бе опасявал, че ще действа. Държеше се като емоционален англичанин, а не като ланкон. При всички обстоятелства, той трябваше да се овладее. Белегът на крака му се обади и дори го заболя така силно, както в деня, когато учителя му го бе жигосал. Той прибра меча си.

— Прав си, Ксанте! — и продължи: — Дейр, тази жена е твоя. Няма да й се натрапвам. Вземи я.

Тримата не помръднаха, а Роуан се извърна и тръгна обратно към коня си. Ксанте пръв се съвзе.

— Тя е ваша съпруга, господарю. Не можете да я отхвърлите така лесно. Народът ще се разгневи…

— По дяволите народа! — изкрещя Роуан. — Тази жена ме мрази. Не мога да приема такава съпруга. Кажете, че последният двубой не е бил честен. Ще се оженя за Силеан. Измислете каквото щете.

— И аз лично ще ви съпроводя до границата — изрева Ксанте. — Не можете да идвате тук с английските си нрави и да не ни зачитате. Вие искахте тази жена. Вие настояхте за Хонориума и, за Бога, ще изберете — Англия или Ланкония! Или английските ви нрави, или ланконските! Ако отхвърлите тази жена, губите и кралството.

Роуан съзнаваше, че това е вярно. Но как да живее с жена, която го мрази? Жена, която намира ласките му за противни и отблъскващи? Жена, която се моли да не споделя постелята му?

Стисна зъби.

— Ще я взема — обяви той, — но се кълна пред Бога, че няма да я докосна, докато тя не ме помоли за това!

Преди някой да успее да каже каквото и да било, се чу шум от конски копита. Бе Гералт, чието тъмно лице почти не се различаваше в тъмнината.

Гералт гневно изгледа Роуан.

— Баща ни е мъртъв — обяви той, след което препусна обратно към Ескалон.

Без да поглежда никого Роуан се отправи към коня си. Сега той бе крал. Крал на народ, който не го иска; съпруг на жена, която не го желае.

Джура се облегна на едно дърво, а гърдите й се повдигаха учестено от бягането. Седмица бе изминала от смъртта на Тал и, ако се изключи погребалната церемония, тя не напускаше поляната за упражнения. Тогава, застанала до гроба на Тал, тя усети върху себе си свирепия поглед на мъжа, който вече й бе съпруг. Когато улови погледа й, той бързо се извърна.