— Познавам те, Джура. Познавам те от дете. Емоциите не управляват разума ти.
— Не го управляваха досега — извика тя, отблъсна го и побягна.
Силеан я чакаше и бе много, много сърдита.
— Възнамеряваш да спечелиш за себе си, нали? — пророни тя с едва сдържан гняв. — Той целуна мен, но ме сбърка с теб. Ти си ме лъгала, ти си го ухажвала зад гърба ми. Никога не си ми била приятелка. Приятелството ни е изтъкано от лъжи.
Силеан излезе, оставяйки Джура сама и разтреперана. Той бе виновен за това. Откакто дойде в Ланкония всичко в живота й се промени: Тал я мразеше, Силеан я ненавиждаше, Дейр я подозираше.
Единственият начин да накара всички да повярват, че не е коварна, бе да осигури победата на Силеан утре. Силеан щеше да победи, а Джура да се отърве от Роуан. Тя щеше да се омъжи за Дейр и той така щеше да запълва нощите й, че нямаше да мисли за друг мъж. Нейното привличане към Роуан бе само физическо и в това нямаше нищо чудно, тъй като бе осемнайсетгодишна девственица. Нуждаеше се от силен, здрав мъж в леглото до себе си, за да забрави този мекушав англичанин.
Мекушав, повтори си тя. Ако бе такъв, тя нямаше да се забърка в кашата, в която се намираше сега.
Докато се събличаше твърдо реши да се бие до смърт ако трябва, за да е сигурна в победата на Силеан. Те двете щяха да стигнат до финалния двубой и в момента, когато Силеан просто вдигнеше пръта, Джура щеше да се свлече на земята победена.
Утре по това време Силеан отново щеше да й бъде приятелка, а Дейр — неин съпруг. Утре в този час тя нямаше да е девствена.
Сутринта Силеан изглеждаше доста уморена и отказваше да разговаря с Джура. Самата Джура направи опит да се сдобрят, но Силеан й обърна гръб.
Жените се отправиха към поляната; Джура усещаше как кръвта й закипява. По-скоро бе готова да й изтръгнат ръцете, отколкото да загуби в някоя от надпреварите.
Жребият бе теглен и, за неин ужас, в борбата Силеан, а не друга от жените, се падна срещу Мела. Останалите състезателки видимо изпитаха облекчение, тъй като Мела явно не гледаше на дисциплините като на спортни състезания, а участваше, за да победи на всяка цена.
Джура отново се опита да окуражи Силеан, но тя само просъска:
— Това развитие на нещата явно те радва. Сега ти ще бъдеш кралица. И какво? Възнамеряваш да отровиш Роуан и да дадеш трона на брат си ли? Или Роуан е този, към когото всъщност се стремиш?
Джура сви рамене.
— Ако не можеш да победиш една зерна, не заслужаваш да бъдеш кралица — каза тя и се отдалечи от намръщената Силеан.
През този последен ден Джура щеше да се състезава три пъти, а след това, на финала, щеше да излезе срещу Силеан — ако Силеан победи в борбата. Ако загубеше, тогава Джура щеше да застане срещу Мела и, независимо дали спечели или загуби, изходът нямаше да й допадне, защото или тя щеше да стане съпруга на Роуан, или Мела щеше да е кралица.
Силеан просто трябваше да спечели.
Джура се наложи с лекота в първите три дисциплини. Надбяга една от ириалките, след което заби шест стрели право в центъра на мишената и така победи едно феаренско момиче, което изненадващо бе стигнало до този етап на състезанието. Третата дисциплина бе малко по-трудна: трябваше да прескочи летва, поставена високо над земята. Едва успя. Почти се разплака от облекчение, когато далеч по-тежката от нея зерна бутна летвата и по този начин загуби.
На Джура й оставаше да се бие с победителката от двубоя между Силеан и Мела.
Битката между двете вече бе започнала. Тълпата инстинктивно усещаше, че това е решаващото състезание. Сравнявайки двете жени, изглеждаше сякаш орел ще се бие с колибри. Мела тежеше поне с двадесетина килограма повече от своята съперница. Силеан разчиташе на интелигентността, бързината и ловкостта си — предимства, които не помагаха много, когато едно дъбово дърво се готви да те задуши с клоните си и да те премаже.
Джура се присъедини към групата състезателки, застанали до оградата, за да наблюдават борбата. За разлика от тях, не викаше, а безмълвно се молеше с цялата си душа.
Мела обгърна с огромните си ръце Силеан през гърдите и я стисна.
— Надхитри я! — прошепна Джура. — Използвай слабите й места. Не се оставяй да те победи. — Надяваше се тези думи да достигнат до приятелката й и Силеан като че ли я чу, защото заби пръсти във врата на Мела и причинената болка принуди по-едрата жена да отстъпи.
Джура въздъхна с облекчение докато двете състезателки се готвеха за следващата схватка. Неволно погледна към кралските скамейки и видя, че Роуан я наблюдава. Изглеждаше угрижен. Зад него Дейр също бе насочил очи към нея. Тя отново се загледа в двубоя.
Читать дальше