Джуд Деверо - Кралицата дева

Джура понечи да отговори, но стисна устни и със съживен гняв метна копието.

От няколко дни тренираше толкова дълго и усилено, че не бе в течение на приготовленията, които се правеха за Хонориума. Дървени скамейки бяха издигнати извън стените на града, като част от тях бяха покрити с навес за семейството на Тал и за племенните вождове, които щяха да посетят събитието. Бяха приготвени огромни количества храна, цели крави и глигани, камари зеленчуци, купища хляб и бъчви с бира. Всеки посетител на игрите щеше да бъде хранен и поен в продължение на три дни за сметка на Тал.

Първият ден, на зазоряване, щеше да се проведе парад на състезателките. Те щяха да преминат покрай преценяващите, приветстващи и ликуващи тълпи и да спрат пред официалната трибуна, където е принц Роуан.

Жените се събраха на тренировъчното поле на ириалите и Джура за пръв път добре огледа другите претендентки. Имаше две ултенки и Джура знаеше, че са дошли само заради вълнението и шанса да откраднат каквото успеят. Имаше и по-дребни жени, за които обаче Джура знаеше, че са бързи и сръчни. Как само местеха големите си влажни очи от човек на човек и се усмихваха по своя тайнствен, вбесяващ начин, помисли си тя. Имаше и около половин дузина вателки, като всяка носеше над лакътя си по една от красивите гривни, които вателите правеха. Тези жени можеха да се бият свирепо.

Имаше и осем феаренки, но Джура не се боеше от тях. Виртуозни на кон, хората от това племе бяха като риби на сухо, когато не са върху седлото.

Жени поленки не бяха дошли, но и никой не ги очакваше. Ако състезанието бе за рецитиране на епични поеми поленките щяха да са първи, но иначе хората от това племе не обичаха да се бият, освен ако не са принудени — а тогава бяха непобедими.

Останалите петдесет бяха зерни и ириалки. Всички от женската гвардия на Ириал участваха, дори новачките, с надеждата да спечелят ръката на Роуан. Зерните бяха странна гледка: огромни, мускулести, много от тях с белези от минали битки. Джура знаеше, че те са единствените опасни съпернички, защото въпреки че ириалките можеха да спечелят състезанията по бързина и сръчност, малко бяха тези, способни да се преборят с мускулестите зерни.

Силеан побутна Джура и кимна към Мела. Тя бе най-едрата, най-старата и най-отблъскващата.

Тръбите изсвириха и парадът започна.

Жените застанаха в дълга редица пред трибуната и Роуан в зелена ланконска туника слезе по стъпалата, за да мине пред тях и на всяка поотделно да пожелае успех. Той се задържа по-дълго пред Мела, гледайки я право в очите. Върхът на носа й липсваше, пострадал при някоя предишна битка. Силеан се усмихна, когато той и на Мела пожела успех, но Джура не реагира.

Когато Роуан спря пред Джура, тя не го погледна, а упорито се вторачи някъде вдясно.

— Бог да бъде с теб — прошепна той.

Миг след това последва вик и игрите започнаха.

Първият ден бе лесен и Джура пестеше силите си за следващите. От нея се искаше само да е сред водещите в отделните дисциплини, за да си осигури участие по-нататък. Тя неизменно бе в първата четворка, но никога не и победителка. Освен това не желаеше да покаже пред всички на какво е способна още първия ден. Мела спечели всички дисциплини, в които се състезаваше, дори надбягването, макар че избута с лакти една ириалка в последния момент.

Джура нямаше никаква представа как победите на зерните се възприемат от Роуан, но всеки път, когато обявяваха Мела за победителка, той вътрешно умираше, като в края на деня изглеждаше по-уморен от самите състезателки.

Джура напусна полето доволна и се завърна в помещенията, отредени за участничките, за да се изкъпе и отпочине.

В края на втория ден бяха останали само шестнайсет жени, които щяха да се състезават до края.

— Джура — каза Силеан, — който се изправи пред Мела в борбата, която ще загуби от нея.

— Може и да не стане така — отвърна Джура, но знаеше, че се самозалъгва. Рано на другата сутрин щеше да се тегли жребий, за да се види кой с кого ще се състезава и в коя дисциплина. Почти всички можеха да бият Мела по бързина, но в борбата щеше да е обратното. — Може да се падне на друга жребият, и тя ще загуби.

— Притеснявам се, че някоя от нас ще се изправи срещу нея.

— Аз — бързо каза Джура. — Мен може да победи, но поне ти ще трябва да се биеш срещу нея с прът. А тя ще е уморена от борбата с мен. Това мога да ти го гарантирам.

Силеан не се усмихна.

— Ела с мен. Искам да отида до града.