Джуд Деверо - Кралицата дева

Гералт мърмореше, че се бави с обличането, затова тя отвори вратата и тръгна след него. Брат й не й оказа вниманието да вървят редом, а закрачи напред, докато Джура го следваше по петите като досадна малка сестра — за каквато той всъщност я смяташе.

Отведе я в края на тренировъчното поле на мъжете, където бяха поставени мишените за стрелба с лък. Джура спря за миг, за да се огледа. В сянката на дървото вляво видя Тал, който лежеше, мършав и посивял от болестта, върху легло, покрито с многобройни възглавнички. Никога не бе виждала суровия стар мъж да проявява мекушавост, но ето че сега лежеше, заобиколен от бродирани, пухени възглавници върху нещо, което наподобяваше гоблен. На стола до него седеше красива млада жена със златни коси, облечена в дълга рокля. Платът сякаш грееше на слънчевата светлина. Малко момченце, златокосо като майка си, стоеше наблизо. Тримата гледаха към мястото за стрелба с лък, където двама мъже стояха с гръб.

Джура знаеше, че единият е младият пленен зерна, тъй като носеше туника с отличителните лилави и червени райета на племето. Тя не му обърна особено внимание, защото, дори с гръб към нея, другата фигура привлече вниманието й.

Мъжът бе висок почти колкото ланкон, дори не отстъпваше по ръст на повече от тях, трябваше да признае Джура с неохота, но бе по-тежък. Тлъстини, помисли си тя; дебел е заради мързеливия начин на живот. В подрязаната му коса проблясваше слънцето. Тя не бе бяла, както й бяха казали, а по-скоро с цвета на старо злато и изглеждаше мека като на момиче.

Джура се разгневи като видя, че е облечен в туниката, която майка й бе избродирала за Тал преди години. Тя бе широка за Тал, но прилягаше на Роуан и разкошните сини и зелени шарки само подчертаваха широките му рамене. Под туниката се подаваха мускулести бедра, а кръстосаните с ремъци ботуши подчертаваха прасците.

Джура се напрегна. Може би той успяваше да подведе другите жени, но с нея нямаше да успее. Тя бе свикнала да вижда красиви мъже. Не беше ли Дейр толкова красив, че чак луната да му завиди?

Тя изправи рамене и пристъпи напред, за да поздрави краля, а Гералт тръгна към центъра на полето, където бяха неговите хора.

Беше й неприятно да вижда Тал по този начин — безпомощен, чакащ смъртта — но нямаше да му го каже. Винаги бе изпитвала враждебност към него. Но той от своя страна, макар и с неохота, питаеше уважение към нея. Тя бе убедена, че той е причината за ранната кончина и на двамата й родители. Беше едва петгодишна, когато остана сираче и Тал я прибра. Тя бе копняла за утеха и съчувствие, но Тал й нареди да престане да хленчи и й даде меч, с който да играе. Следващата година Дейр започна да я учи на стрелба с лък.

— Викали сте ме? — обади се Джура, гледайки надолу към Тал. Изразът й показваше какво мисли за меките постели, на които той лежеше, и съзнателно не поглеждаше към англичанката.

— А, Джура — усмихна й се Тал. Приличаше по-скоро на слабоумен старец, а не на велик ланконски боец, отблъснал хиляди неприятели. — Какъв прекрасен ден. Запозна ли се с дъщеря ми?

Изразът на лицето на Джура не се промени.

— Имаш един истински наследник, син на Ланкония. — Чу как англичанката ахна и Джура се усмихна вътрешно. Поне някой да им даде на тези чужденци да разберат, че не са желани.

Тал въздъхна и се облегна на възглавниците.

— Джура, защо си така непримирима? Те са толкова мои, колкото и Гералт. — Той погледна зад рамото й и се усмихна, от което тя се досети, че синът му, англичанинът, претендентът за трона, приближава. — Ето човекът, който няма да те остави равнодушна.

Джура се изправи, стисна челюсти и се извърна да срещне мъжа, когото вече ненавиждаше.

Потресът, който изпита щом го видя, подкоси коленете й. Той протегна десница, хвана я за ръката и дори и при този лек допир, тръпки преминаха през тялото й.

Гой! Как можеше това да е човекът, с когото тайно се бе срещала. Как не бе видяла русата му коса? След това си припомни, че при първата среща косата му бе мокра, а втората, в конюшнята, бе на тъмно.

Тя отдръпна ръката си и някак успя да му обърне гръб.

— Срещали ли сте се преди? — попита Тал.

— Не — успя да отговори Джура.

— Да — отвърна Роуан едновременно с нея. Тя стоеше неподвижна, отказваща да го погледне — бяха прекалено близко един до друг, за да може да мисли, но въпреки това си даде сметка как жестоко е злоупотребил с нея. Навярно си е мислил, че ако тя го подкрепи, Гералт и поддръжниците му щяха да се присъединят към него, към този английски узурпатор.