Джуд Деверо - Кралицата дева

— Джура — каза на четвъртия ден Силеан, — намали малко темпото. Ще бъдеш прекалено уморена на състезанието.

— Трябва да съм готова. Трябва да победя.

— Искаш да спечелиш? — попита Силеан плахо.

— Искам да спечеля, за да съм сигурна, че ти ще спечелиш. До него на трона трябва да има някой със здрав разум. Суетата и глупостта му са безгранични. Ако ти не си там, се опасявам, че той ще унищожи Ланкония.

Силеан се намръщи.

— Джура, не мисля, че си права. Той въобще не прилича на суетен човек. Упражнява се почти колкото теб и наблюдава бойците си по цял ден. Изключително справедлив и безпристрастен е при уреждане на спорове и е любезен към жените, които пристигат за Хонориума. — Тя спря и се усмихна. — Помниш ли как преди три години налетяхме на онази ловна група от зерни? Ти и аз бяхме сами, а те бяха спрели да напоят конете си.

— Да. Скрихме се в храстите и изчакахме да си отидат.

— Помниш ли предводителката им? Онази едра жена с набразденото от белези лице?

— Чухме гласът й и я взехме за мъж.

— Да. Точно тя — каза Силеан. — Казва се Мела и е дошла да се опита да спечели ръката на Роуан.

Джура се усмихна злобно.

— Той заслужава точно такава. — Изразът на лицето й се промени. — Но не и ние, ириалите. Силеан, ти трябва да спечелиш.

Силеан погледна приятелката си строго.

— Защо го мразиш толкова? Откакто отвори портата, повечето от нас са склонни да му дадат шанс да се докаже.

— Да — сряза я Джура, — всички вие сте склонни да забравите, че мястото му въобще не е сред нас и че заема трона, който се полага на Гералт. Ти виждаш само красивата му външност, а не подлостта в душата му.

— Не знаех, че го познаваш толкова добре.

— Въобще не го познавам — отвърна Джура, но усещаше, че се издава. Образът на мъжа я преследваше всяка минута, а сутрин, преди напълно да се събуди, тя опипваше неволно леглото до себе си, за да го усети. — Не искам да го познавам. Какво — цял ден ли ще говорим или ще се упражняваме?

Джура печелеше във всички дисциплини по време на предварителните упражнения. Хонориумът траеше три дълги трудни дни, изпълнени със състезания, и участничките получаваха точки, според класирането си в отделните дисциплини. В края на първия ден една трета от тях, имащи най-малко точки, щяха да бъдат отстранени, а втора третина щеше са ги последва в края на следващия ден. На третия ден всички дисциплини отново трябваше да се повторят, но вече по двойки. Която загубеше, напускаше игрите. До края на деня трябваше да останат само две състезателки и победителката от финалния двубой — борба с дървени пръти — печелеше наградата — кралица на Ланкония. На два пъти Джура получаваше съобщения, че спешно я викат в някое тъмно, отдалечено местенце, но отказваше да се отзове. Той сигурно си мислеше, че е въртиопашка, лесна плячка за неговата похот и е попадала под обаянието му, но нямаше да става глупачка за пореден път. Зачуди се колко ли други жени съблазнява в момента. Всеки път, когато видеше някоя от стажантките да се връща от Ескалон, лицето й поруменяваше, гласът й се снишаваше, очите й заблестяваха и се чудеше дали не е била с Роуан.

— И коя е избрал за леглото си? — ненадейно попита веднъж тя Силеан. Беше обляна в пот, мускулите я боляха, но не спираше упражненията.

— Кой?

— Синът на Тал, разбира се — процеди през зъби Джура. — За кого друг се говори напоследък? По кого се е прехласнала сега цяла Ланкония?

— И ти май спадаш към тях — отбеляза Силеан замислено.

— Аз? Мразя го! — Гневно метна копието и то попадна право в центъра на мишената.

— Как можеш да мразиш някого, когото си срещнала само веднъж? По-добре ела с мен довечера, за да поговорите.

Джура взе копието си.

— Само това ли правите вие двамата? Говорите си? Той да не би да е светец, не ляга ли всяка вечер с различна жена?

— Не съм чула и дума да се споменава за нощния му живот. Ако има намесена жена, то явно е много дискретен. Но ми се струва, че няма такава. Мисля, че спи сам. Иначе всички в града щяха да знаят. Избраницата нямаше да пропусне да се похвали.

— Да се похвали с какво? Че някакъв мекушав англичанин…

— Мекушав? — Силеан се изсмя. — Роуан могат да го наричат всякак, но мекушав — не. Ела с мен и виж как се упражнява. Когато свали туниката си и…

— Нямам никакво желание да го виждам гол — рязко каза Джура. — А ти не трябва ли да тренираш скокове? Не беше най-добра там.

Силеан продължително изгледа приятелката си.

— Джура, внимавай да не прекаляваш с неприязънта си, иначе хората могат да си помислят, че обратното е вярно.