Джуд Деверо - Кралицата дева

Роуан се пресегна да хване Филип, но момчето се скри зад гърба на Джура и тя застана между него и вуйчо му.

Изведнъж Роуан се изправи.

— Имаш власт над мен — промълви той. — Караш ме да се държа по-вдетинено от моя оръженосец. Няма да се карам с теб заради момчето; явно и него си омагьосала. Но помни — той не е мой наследник. Няма да имаш полза да му сториш зло.

— Да нараня дете? — попита Джура ужасена. — Пък било то и английско дете? Прекалено далеч отиваш. Нямам нужда да навредя на никой англичанин тъй като вие сами най-много си вредите. Но може да дойде ден, когато на нас, ланконите, ще ни омръзне самодоволното ви превъзходство и тогава ще хвръкне някоя и друга английска глава. — Очите и се присвиха. — И онзи твой Нийл ще е първият.

— Нийл? — попита Роуан. — Да не би да се е опитвал да се възползва от твоите прелести?

— Престани да мислиш само с онова, което е в панталоните ти. Този мъж ни мрази и не го крие. А сега мога да ти съобщя, че съм гладна и че ми мирише на храна. Позволено ли ми е да ям, или и за това си дал обет?

Роуан побесня, но нищо не каза“.

— Ела. Яж. Кой съм аз да се разпореждам с живота ти? — той се обърна и тръгна надолу по коридора.

Джура се готвеше да го последва, но Филип се опита да я хване за ръката.

— Ланконите не се държат за ръце — сгълча го тя уж строго. — И се изправи! Какъв ланкон ще си, ако се прегърбваш?

— Слушам, сър — отвърна Филип, а Джура не го поправи, тъй като момчето се бе изпънало като струна.

Тя му се усмихна.

— Може би ще успеем да ти намерим по-подходящи за воин дрехи.

— И нож ли? — попита той, а очите му светнаха.

— Непременно.

Дълги маси бяха разположени в основната зала и прислужници внасяха и редяха подноси с месо и зеленчуци. Джура се запъти към обичайното си място в края на масата, но Роуан, намръщвайки се, й посочи мястото до себе и. Филип я следваше като сянка.

— Филип — извика Лора сина си от другата страна на Роуан, давайки му знак да дойде при нея.

— Джура ми разреши да седна до нея — каза момчето, старателно изправило раменете си.

Лора се накани да стане, но Роуан я спря.

Свещеник благослови масата и петдесетината присъстващи се нахвърлиха върху храната, сякаш умираха от глад. Освен това шумно обсъждаха оръжия и коне и спореха кой е най-добрият воин.

Малко след началото на вечерята двама мъже се вкопчиха за гърлата, като всеки се опитваше да удуши другия.

Роуан, макар и привикнал вече с темпераментното поведение на ланконите, все още не можеше да свикне с тези внезапни избухвания. В момента разговаряше с Лора и не реагира моментално.

Но не и Джура. Тя скочи върху масата, направи няколко крачки и се хвърли върху мъжете, събаряйки ги така, че и тримата се озоваха на пода сред разпиляната храна и лаещите кучета.

Тя изтегли ножа още докато бе във въздуха.

— Ще изтръгна сърцето на следващия, който се опита да прекъсне яденето — изкрещя тя.

Мъжете се успокоиха и се надигнаха от пода. Останалите ланкони почти не реагираха на тази обичайна сцена, но тя не бе такава за Роуан. Джура се изправи, отърси се от прахта и срещна погледите на краля и тримата рицари. Англичанката стоеше встрани с уплашени очи и здраво притискаше момченцето към себе си.

Джура нямаше никаква представа с какво бе предизвикала подобни изражения върху лицата на тези хора.

Роуан се бе зачервил, вените на врата му бяха изпъкнали, брадичката му нервно потреперваше, а тримата му рицари я гледаха с ужас. Тя прибра ножа.

— Храната изстива — бе всичко, което каза. Филип се откъсна от майка си, затича се и обви с ръце бедрата на Джура.

Тя положи ръка върху меките коси на момчето, усмихна се, след което се наведе, хвана го за раменете и го обърна към себе си, така че да може да го вижда.

— Какво значи това? — попита тя тихо. — Да не би един ланкон да се страхува?

— Момичетата не се бият с мъжете — прошепна момчето.

— Така е, но това са Рабан и Сексан. Те вечно налитат на бой. А сега — изправи рамене, застани… — Джура спря, защото Лора, излязла от вцеплението си, сграбчи сина си.

— Как смееш!? — провикна се тя. — Как смееш да докосваш детето ми и да го учиш на вашите диви нрави? Ти не си жена. Нямаш право да се доближаващ до деца.

Джура се изправи и пристъпи към Лора, а очите й бяха студени и решителни. Роуан застана между двете.

— Ела с мен — нареди той на Джура с такъв израз на лицето, какъвто тя не бе виждала дотогава.

Ланконите бяха спрели да ядат, за да наблюдават сцената. Самото сбиване и скачането на Джура върху масата не бе предизвикало никакво вълнение, но сега се чудеха какво правят тези странни англичани. Защо се ядосват, че една гвардейка бе спряла кавгата. Та това бе нейно задължение!