Джуд Деверо - Кралицата дева

— Откъде знаеш всичко това? — попита Джура.

— Докато другите момчета играеха с топка в двора, аз, заедно с един възрастен феарен, изучавах езика на ултените.

— На ултените? — изненада се Джура. — Но никой не говори на тази странна смесица от звуци. Това не е език, а някакво сумтене и мърморене.

Роуан се облегна назад на леглото и подпря главата си с ръка.

— Може да звучи така, но на практика е форма на ланконския. Например за жена ти използваш думата телиа, а те — тепа. Това е просто по-бърз начин за изразяване на едно и също.

Джура сви колене, обгърна ги с ръце и отбеляза:

— Правят го от небрежност. Те са мързеливи, прости хора.

— Именно затова е по-добре да се обединят племената. Ултените си стоят горе в планините и се женят помежду си, а мозъците им съвсем престават да действат.

— Още една причина, поради която планът ти няма да се осъществи. Кой ще поиска да вземе за съпруга някоя от ултенките?

Роуан я погледна оживено.

— Ами мъж зерна, например — отвърна той. Джура се разсмя и се изтегна на леглото. Картата лежеше между тях.

— По време на Хонориума непрекъснато сънувах кошмари, свързани с евентуална победа на Мела — каза Роуан. — Проблемът със смесването на племената се сблъскваше с въпроса кой ще поиска да се ожени за зерна и дали всички те приличат на Мела и другите, които се явиха на Хонориума.

Джура подпря главата си с ръка и се замисли на глас:

— Феарените вероятно ще харесат жените зерни. Феарените са ниски, дребни мъже и Тал винаги е казвал, че страшно са недоволни от ръста си. Жените зерни може да са привлекателни за феарените. Децата им биха били по-едри.

Роуан й се усмихна широко и също се подпря на лакът.

— А поалените? За кого ще ги оженим?

— Това не е лесно — призна Джура. — Поалените са убедени, че усъвършенстването на духа е по-важно от храната и удоволствията. Значи трябва да ги съберем с онези малки палавници — феаренките. Те ще заменят книжните им представи с далеч по-земни наслади.

Джура го наблюдаваше. Той бе изключително хубав, а в сумрака на стаята русата му коса блестеше като злато. Поиска й се да го погали и дори вдигна ръка.

Роуан рязко стана от леглото.

— Можеш да спиш там — каза й той, като посочи към нара в нишата. Мястото беше напълно достатъчно за нея.

Джура се разбунтува срещу абсурда да спят отделно, но след това си помисли, че може би така е по-добре. Когато го убият, а това със сигурност щеше да стане, за нея щеше да е по-добре да не се е привързала към него, както ще е по-добре да не му роди син, който би могъл да стане крал. Тя не беше сигурна дали би лишила своя син от трона, който по право му принадлежи. Да, така е по-добре. Докато овдовее тя нямаше да легне с него. По този начин Гералт щеше да стане крал, а тя да се омъжи за Дейр и да му народи куп деца.

Тя стана от леглото.

— Ще пътуваме ли утре, както каза? Роуан бе с гръб към нея.

— Да, ще заминем за земята на вателите, но преди това ще спрем в селищата на ириалите, за да вземем мъже и жени.

— Защо? — попита тя докато събличаше широките панталони.

Роуан се обърна към нея.

— За да ги оженим за… — той замлъкна при вида на полуголото й тяло. Отново се извърна с гръб.

— Легни си — каза той тихо. — И се завий.

Джура се усмихна зад гърба му и се пъхна между овчите кожи, които бяха натрупани край прозореца. Наблюдаваше го докато се съблича. Лицето му бе извърнато от нея. Той свали високите си ботуши и тя видя силните му, покрити с руси косъмчета прасци. После съблече бродираната туника, която стигаше до коленете и Джура отново видя мускулестото тяло, накарало я да загуби ума си, да забрави миналото и настоящето през онзи ден, край реката, когато за пръв път го срещна.

Усети мускулите на краката си напрегнати до краен предел, а дишането й стана по-бавно и по-дълбоко.

Без да я погледне, той духна свещта до леглото и стаята потъна в мрак.

— Роуан — прошепна тя в тъмнината, обръщайки се към него за пръв път по име.

— Не ми говори — каза той троснато. — И ме наричай „англичанино“! Не споменавай името ми.

Джура стисна зъби и прокле глупавия чужденец. Реши, че с неговия отвратителен характер и неразумност до една седмица някой ще сложи край на живота му. Хубаво избавление, мислеше си тя. За Ланкония ще е по-добре да го няма.

Обърна се по корем и се замисли за Дейр. Щеше да е чудесно, ако запазеше девствеността си за първата брачна нощ с него.

— Ставай!

Джура лениво се завъртя в топлото легло. Все още беше тъмно. Облечен, Роуан стоеше на няколко крачки от нея и я гледаше свирепо.